Социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха промените в схемата 60/40 за запазване на заетостта. Европейската комисия пък вече одобри схемата, съгласно Временната рамка за държавна помощ. Пито-платено. "Доволни министри, доволни работодатели, доволни синдикати и съгласна Еврокомисия" ще си кажем. Да, ама не!
По време на заседанието членовете на Тристранката се обединиха около това фирмите да могат да компенсират платения отпуск на служителите по схемата, както и държавата поеме и дължимите от работодателите осигурителни вноски.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче смятат постановлението за "сбъркано и вредно". А без подкрепа остана предложението на КНСБ – да се финансира и неплатения отпуск по схемата.
В сегашния си вид мярката е следната:
Размерът на изплащаните компенсации ще бъде 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя за същия месец на всеки работник или служител, за който се изплащат компенсации. В случаите на преустановяване на работа, работодателите, получили компенсации, следва да изплатят пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата и дължимите осигурителни вноски за съответния месец. При установено непълно работно време работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, и дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
Промените ще се прилагат и за работодатели, подали заявления за изплащане на компенсации до влизането в сила на постановлението.
От текста става ясно, че помощта е предназначена само за работник или служител, чиято работа е преустановена или е минал на непълно работно време. Е, поне властта се съгласи поеме 60% както от осигурителния доход, така и дължимите осигурителни вноски на работодателя.
Остава проблемът, който имахме и при предишния вид на постановлението. Как неработеща фирма ще осигури дори 40% от възнагражденията на служителите си?
Появяват се и още два чисто нови проблема.
При въвеждане на непълно работно време, например преминаване от 8 на 4 часа при 1000 лв. за 8-часов работен ден) какво възнаграждение трябва да се изплати на работника (пълна заплата или половината) и какъв е размерът на компенсацията (60% от неотработеното време – 300 лв. при 4 часа). Каква е логиката за напълно неработещ служител да се дължат повече разходи, отколкото за работещ на непълно работно време?
Постановлението предвижда при въвеждане на непълно работно време компенсации да се изплащат пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно. Целта е да се гарантират доходите на работещите и те да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение в период, през който не могат да полагат труд поради преустановяване на работа или работа на непълно работно време, отговарят от социалното министерство. Това обаче не прави нещата по-логични.
От схемата изпадат немалка част от служителите
Какво се случва с предприятията, които продължават да работят и не са намалили работното си време? Въпреки че отчитат спад в оборота си, продължават да работят, както досега. Не са намалили и работното време на служителите си, но все пак са на ръба. Явно те няма да могат да се възползват по помощта.
Следващият тънък момент са хилядите служители в неплатен отпуск. Докато умните се наумуват, фирми, сблъскали се почти с фалита, пускат служителите си в неплатен отпуск. Сега всички тези служители получават една голяма НУЛА. Тук дори не става дума за притесненията на работодателските организации, свързани с това това кой си стои вкъщи и кой работи по-малко.
Става въпрос за огромен брой служители и работници, ползващи отпуск, без да им се заплаща, защото и те, и работодателите им бяха поставени в шах. И едната, и другата страна, не знаейки какво, кой, как, кога и дали изобщо ще им обърне внимание, са прибегнали до тази мярка с надеждата, че когато ситуацията се проясни, ще запазят трудовите си правоотношения. Уви, сега всички тези хора са извън играта.
Може да работим на полето или да подпишем втори трудов договор
Социалният министър Деница Сачева неслучайно ни напомни, че 60/40 не е мярка за бизнеса, а е в подкрепа на неговите служители. Тогава явно всички служители трябва с радост да приемат текста на постановлението, особено онези, които са в неплатен отпуск.
Могат и да подпишат втори трудов договор или да работят на полето (също идея, която чухме няколко пъти).
И все пак по данни отпреди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват. Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с осигуровките, а значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума.
Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, преводачите и "гурбетчиите" в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки. Но тези "тарикати", според някои управляващи, не заслужават обезщетение. Очевидно е, че са трупали милиони, спестявайки от осигуровки.
Хем помага, хем вреди
Всяка седмица го играем същия театър. Колкото повече държавата "склонява" да прави промени в мярката, толкова по-объркано и зле става. Това, че вече няма краен срок за подаване на заявления за обезщетението, не ни успокои. По-скоро ни кара да си представяме, че нещата ще стават по-хаотични и решението ще е все по-далече. Повече фирми ще закъсват. Синдикатите и работодателите ще провеждат безкрайни преговори с управлението. Парламентът папагалски ще повтаря и гласува поредните абсурдни промени в постановлението.
Ще помним дълго тази схема. Нещо като котата на Шрьодингер. Хем е жива, хем не е. Така и 60/40 – хем помага, хем вреди. Хем има държавна помощ, хем като се опиташ да вникнеш, май я няма.
И така, докато отвориш кутията с котката. Или докато мине извънредното положение. Тогава ще стане ясен крайният резултат. През това време ни чакат безкрайни брифинги. Сега да се радваме, че сме живи. След Великден с възкръснали сили ще се леят нови свежи идеи за това как да стане по-сложно и по-трудно изпълнимо. Важното е, че краен срок няма.
