Делото срещу бившия външен министър Даниел Митов и тогавашния му заместник Христо Ангеличин, тръгнало през 2017 г., приключи с оправдателни присъди и за двамата, става ясно от решение на Върховния касационен съд от 16 април. Последното съдебно заседание бе през декември 2019 г.
Касационното производство е образувано по постъпил протест от Апелативна специализирана прокуратура /АСпП/ срещу въззивна присъда № 6/07.06.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 185/2019 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, ІІ – ри въззивен състав. В касационния протест се заявява наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСпНС.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста на АСпП, като изразява становище, че в случая става въпрос за неизпълнени задължения по сключен договор между Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ и фирма, осигуряваща самолетни билети, към който се е присъединило Министерство на външните работи /МВнР/. Отговорност за неизпълнението на споразумението принципно би могла да се търси по съдебен ред, като в конкретния случай фирмата доброволно е върнала парите, които дължала под формата на отстъпки в цената на билетите. С оглед на това прокурорът намира, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което същата следва да бъде оставена в сила.
Защитникът на подсъдимите Д. П. М. и Х. Х. А. оспорва касационният протест, като твърди, че същият е неоснователен и не следва да бъде уважен. Според защитата министърът не може да носи отговорност за осъществено деяние по чл. 217 от НК, тъй като имуществото му се връчва в длъжностното му качество, а не въз основа на съществуващи доверителни отношения. Заместник – министърът също не следва да носи отговорност за деяние по чл. 219 от НК, тъй като той няма нормативни задължения за контрол върху длъжностни лица, които да следят за изпълнение на договорните отношения, а и по делото не са повдигнати обвинения срещу такива служители за извършени от тях престъпни деяния. Защитникът е на становище, че в протеста се излагат доводи, чрез които се изразява недоволството на прокуратурата от необосноваността на въззивния съдебен акт, която не е касационно основание от вида на посочените в чл. 348, ал.1 от НПК.
В заключение се прави искане за оставяне в сила на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Изложеното налага извода, че контролираният съд, на основаната на фактите, установени чрез годни доказателствени източници, събрани и проверени съобразно всички изисквания на процесуалния закон, е приложил правилно материалния закон като е оправдал подс. М. по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 217, ал. 4, вр. с ал. 2, вр с ал.1 от НК.
ВКС оставя в сила въззивна присъда № 6/07.06.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 185/2019 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, ІІ – ри въззивен състав.
Решението е окончателно.
