Безспорният екшън на седмицата се състоя на пазара на суров петрол. А най-голямата жертва беше американският сорт WTI и по-специално – майските петролни контракти с вече изтеклия на 21 април срок, чиито цени потънаха до минус 37.63 щ. долара за барел, което се случва за първи път в историята на бранша.
Експертите отдадоха екстремната реакция на пазара най-вече на чисто техническия фактор на излизащите от пазара договори и в по-малка степен – на символичното потребление и препълнените хранилища за суровината. И се загледаха с надежда към контрактите с доставка през юни. За беда, и техните цени претърпяха сериозен срив до почти 10 щ. долара за барел, а базовият сорт "Брент" слезе за кратко под 16 долара за барел – най-ниско от юни 1999-а досега. Което показва, че сърцето на проблема не са контрактите на падеж, а по-скоро фундаменталните показатели – наводнени с гориво пазари, липса на потребители и недостиг на места за съхранение на добитата суровина.
Впоследствие черното злато се окопити и в късната следобедна търговия на 22 април контрактите за сорт WTI с доставка през юни се върнаха малко над 14 щ. долара за барел, а на сорт "Брент" – малко над 21 долара за барел. Анализатори на "Ай Ен Джи" посочват, че потъването на петролните цени под нулата може да се случи отново, защото препълнените хранилища ще са още по-голям проблем през май – заради свръхпредлагането. И при липса на значително възстановяване на търсенето отрицателните котировки ще се върнат и за юнските контракти.
Общата пазарна капитализация на поразения енергиен сектор на САЩ в момента е около 700 млрд. щ. долара – грубо толкова е половината от пазарната оценка на "Майкрософт", пресмята Bespoke Investment Group.
Колапсът на петролните котировки е заплаха за световното стопанство, което и без това се задъхва от усилията да се справи с пораженията от пандемията от COVID-19, заяви на 21 април френският министър на финансите Брюно льо Мер. Той добави, че най-потърпевши от ценовия спад са африканските държави, които са особено зависими от петролните приходи.
Оттук нататък основните играчи на петролното поле – Саудитска Арабия, Русия и САЩ – имат известни полезни ходове, но със съмнителен успех.
ОПЕК+ може да се съгласи на по-дълбоки от договорените редукции на добива на черно злато (9.7 млн. барела на ден). Което в никакъв случай няма да освободи складови площи за излишната суровина, нито да премахне свръхпредлагането. Рияд обяви на 21 април, че е готов да вземе още мерки заедно с другите производители, на което е съгласен и Ирак. Москва е по-склонна да изчака ефекта от влизащото в сила на 1 май споразумение за орязване на добива.
Вашингтон обмисля различни варианти: да наложи мита на вноса на черно злато от чужбина (или дори да го спре за известно време); да осигури допълнителен капацитет за съхранение, включително в Стратегическия петролен резерв, който може да поеме 75 млн. барела американски нефт; да плаща на производителите да оставят суровината в земята или пък да увеличат финансовата помощ за петролните компании.
Очевидно, най-интересното тепърва предстои.
