Будим се с брифингите на Националния оперативен щаб, към обяд гледаме поне още един брифинг на Министерския съвет. Няма вече включвания на щаба следобед, но пък често ни разведряват с присъствието си от екрана след 23 часа – да не би за малко съзнанието ни да е кривнало от пандемичния коловоз. Събота и неделя също задължително има няколко включвания на правителството, от които научаваме какви мерки ще бъдат променени (евентуално) и в каква степен. Може и президентът да направи изявление. Или пък съпругата му да изплющи "нещо" във фейсбук…
Опозицията настоява за парламентарно заседание. ГЕРБ не се съгласяват и отговарят в аванс за всичко, свързано с кризата, а и не само. Това се повтаря седмица след седмица и на управляващите май взе да им харесва. Ние може и да сме на друго мнение, но пита ли ни някой? А и нали свикнахме вече? И то с оная лекота, с която от години свикваме с най-различни неща, дето не ни харесват. Така че не ни е за първи път, а както е тръгнало – и за последен няма да ни е.
Властта, като че ли би запазила това положение колкото се може по-дълго. Извънредните ситуации ѝ дават сила и преимущество, а народът е объркан и се чуди кое всъщност ни е най-големият проблем – дали вирусът, икономиката и ограничителните мерки, или параноичното подозрение, че някой с нещо непрекъснато ни цака, но ние не сме сигурни с какво.
Преди Великден, кметът на столицата Йорданка Фандъкова обеща разхлабване на мерките след празниците. На коалиционен съвет, партньорите ГЕРБ и "Обединените патриоти" също трябваше да обсъждат подобна опция. След празниците обаче ръкавът бе обърнат с хастара наопаки. Тонът бе рязко втвърден, а Патриотите дори заговориха за възможно удължаване на извънредното положение.
Пак преди празниците, в публичното пространство плъзна прогнозата, че навлизаме в пика на епидемията. А след него – пей, сърце! И бягайте крачета, накъдето ни видят очите. Днес, когато целокупното обществено внимание е фокусирано върху знойните софри по Гергьовден, отново… студен душ: заразените стават все повече и повече, така че до българският корона- пик има още бая път да извървим… седейки под ключ вкъщи.
Откъде дойде поредното усещане за необичайност на събитията? Явно от масовото усещане, че точно това е основата, на която ще "стъпи" предложението за удължаване извънредното положение. Защото… всички други основи се срутиха.
По КПП-тата имало хаос, мерките не се с спазват, заразените се увеличават. Колкото повече се доближаваме до 13 май, толкова повече апокалиптичните твърдения набират скорост. Интересно ще е, ако тази ситуация се задържи още месец и половина-два или повече. Как "оперативниците" от Националния щаб и правителството ще устискат под напора на масовото недоволство и съмненията? Какви ли нови финансови и социални мерки ще измислят, че всички изведнъж и вкупом да повярваме, че от цялата тази работа единствено печелившите сме ние – широките народни маси?
Ето няколко идеи:
Може мярката 60/40 да се разиграва на лотария сред предприятията. В зависимост от залозите държавата да покрива 60% или 40% от заплатите на служителите в спечелилите фирми. Може залозите пък да са върху това докога ще продължи извънредното положение. Участниците ще имат право да залагат на дати от 13 май 2020 година до края на света.
През това време оперативният щаб ще прави изявления всяка вечер в полунощ, за да ни каже, че пожарът в "Чернобил", 5G мрежата и глобалното затопляне няма да причинят края на света. Респективно, участниците в горната томбола ще могат да залагат на дати до безкрай.
За да се понижи рискът от разрастване на финансовата криза, може да се изтеглят от обращение парите и да се въведе изцяло разменната търговия. Видяхме колко добре се получиха нещата в схемата "кашкавал срещу фурми". Всеки ще предлага каквото има и ще получава това, от което се нуждае. Тук може да влезе в употреба и старата максима: "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите".
Би било добре, за да няма недоволни, да се внася определена такса, за да може да се излиза на разходка навън. Ако нямаш стока, която да предложиш, може да излезеш "на вересия", с обещанието, че след края на извънредното положение, ще внесеш съответната сума. Ако това не се случи, ще бъдеш посетен от колекторска фирма.
Парламентът ще заседава само във платформата zoom.us. И без това стана модерно хората там да провеждат разни дистанционни срещи и събития. За по-лесно стенограмите, законите и предложенията могат да се качват в страница на парламента във Фейсбук. Така и веднага всичко ще подлежи на обществено обсъждане. Според коментарите под публикациите, може да се нанасят корекции.
Може да се въведе ново летоброене в България – преди и след извънредното положение. Това ще залегне и в онлайн уроците по история.
От своя страна, дистанционното обучение ще стане единствената форма за трупане на знания. Университетите и училищата ще се превърнат в музеи на епохата преди извънредното положение, но ще бъдат разглеждани само чрез видео обиколки. Сградите ще се поддържат от частни фирми, спечелили търг за обществени поръчки.
Няма да е нужно да се асфалтират улиците, защото няма да има кой да се движи по тях. Ще се създаде карта с маршрута, по който ще се движат единствено джипът на премиера и колите на НСО. Само настилката по този маршрут ще се поддържа, така ще се спестят много пари. Ако някога дойде краят на извънредното положение, може и парите пак да потрябват.
Всички ще сменим личните си карти и на снимките ще сме с маски, като ще сме задължени да носим точно същите маски от снимките, за да ни разпознават. И без това трудно ще намерим други.
Тъй като метрото очевидно също няма да ни трябва, в тунелите може да се изградят оранжерии и там да се произвеждат български плодове и зеленчуци. Всички в София ще са длъжни да участват в процеса, както и да копаят още тунели. Ако се наложи, после ще ходят да ги зариват. Някои столичани имат опит с копането на софийския плавателен канал и пристанище "Павлово".
Колкото повече напредва извънредното положение, толкова повече идеи за мерки ще се появяват. Дори ще се раждат една от друга. Вечно ще има поводи за брифинги и въпроси, на които да се отговаря. Това ще поддържа тази нова екосистема вечно зелена и цъфтяща. Може да се зароди и нова форма на управление – извънредната форма. Една еволюционна симбиоза от всички познати ни досега форми на държавност, с акцент върху извънредното. Останалите страни със сигурност ще ни последват, както вече веднъж се случи.
