4.5 млрд. лв. в помощ на малкия и средния бизнес, самонаетите и за хората, които са в неплатен отпуск, ангажира държавата под формата на финансови инструменти за периода на кризата, породена от коронавируса. Това съобщи на 22 април (сряда) финансовият министър Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет.
Първият представен инструмент е през Българската банка за развитие и е за
отпускане на безлихвени кредити
в подкрепа на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията.
Програмата е насочена към физически лица, наети на трудов договор, които са в неплатен отпуск и към самоосигуряващите се. Парите по тази програма са общо 200 млн. лв., предoставени на 12 търговски банки за заеми до 4 500 лева. По отношение на самоосигуряващите се лица, Владислав Горанов предложи възможно преразглеждане на периода за "допустимост на помощта".
Вторият инструмент също се управлява от ББР и е за осигуряване на необезпечени кредити за "малкия" бизнес до 300 000 лв., които ще бъдат предоставяни от търговските банки. Тази програма е с обща сума 2 млрд. лв. и е достъпна за всички сектори на бизнеса.
Третата схема ще бъде реализирана чрез Фонда на фондовете. Става дума за отпускане на оборотни или инвестиционни кредити с максимален размер до 3.6 млн. лева. Мярката се администрира през Европейския инвестиционен фонд и чрез ОББ, "Прокредит" и "УниКредит Булбанк" и е за подпомагане на малки и средни предприятия.
През Фонда на фондовете ще могат да се отпускат и микрокредити до 50 000 лв., предназначени отново основно за подпомагане на малките и средни предприятия. Там е възможен гратисен период до 24 месеца и лихвена субсидия. "Този инструмент вече работи. Може да се използва през ПИБ и два финансови посредника – "Сис кредит" и "Микрофонд", посочи още финансовият министър.
Фирмите, чиито потенциал би помогнал за възстановяване на икономиката след кризата, особено в сферата на иновациите и дигитализацията, ще могат да получат подкрепа чрез дялово участие. По програмата могат да се възползват, отново през Фонда на фондовете, около 400 стартиращи и бързо растящи компании. Размерът на инвестицията е около 800 хил. лева.
Чрез Фондовете за градско развитие пък ще бъдат финансирани дейности, които обичайно не са банкируеми. Бенефициенти биха могли да бъдат общините, публично-частните партньорства и предприятия, засегнати от кризата, от секторите туризъм и транспорт. Инструментът е в порядъка на милиарди
„Конкретният план за излизане от кризата ще дойде в мига, в който можем да си позволим да разхлабим достатъчно мерките, които са свързани с предпазването на живота и здравето на българските граждани. Денят, в който ще можем да се върнем, ако това изобщо е възможно в обозримо бъдеще, напълно към начина си на живот преди появата на коронавируса, тогава ще е ясно всичко, което трябва да се направи за връщане към нормалния живот“, коментира финансовият министър.
"Заради увеличения бюджетен дефицит, "вдигнахме" и лимита на дълга – общо до 10 млрд. лв., за да можем да използваме най-благоприятното състояние на пазара. И да сме готови за по-негативни сценарии за икономическото развитие. Поемането на нов дълг обаче няма да е самоцелно. Аз предпочитам ликвидни буфери в бюджета, за да можем да сме сигурни, че всички разходи са гарантирани и няма да има нито един миг, в който това да е поставено под съмнение“, обобщи той.
