В момента не знаем какъв ще бъде реалният спад на брутния вътрешен продукт, няма и как да знаем колко ще са безработните в края на годината. Според нашите оценки те ще са над 300 000, но голяма част от тях няма да имат право на обезщетения за безработни. Практиката показва, че около 30-40% от тези, които се регистрират в бюрата по труда, имат право на обезщетение. Онези 60%, които работникът има право да получи на база осигурителния си доход за последните 2 години, от тази мярка може би ще могат да се ползват едва 1/3 от тези хора. Другите остават в обхвата на т.нар. минимални помощи за безработица от 9 лева на ден. Това заяви пред националното радио Любослав Костов, икономист от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ и преподавател в УНСС, по повод необходимите мерки, които държавата може да предприеме с оглед овладяване на негативните ефекти за мнозинството от хората у нас.
По думите на Костов трябва да се започне именно с повишаване на размера на минималното обезщетение за безработни, защото то е замръзнало от много години. "За онези, които нямат право на обезщетение за безработица, ние предлагаме ваучери за храна на същата стойност – 60% от минималната работна заплата. Те да бъдат целеви и да се ползват само за храна с идеята да им се запази поне това основно потребление, за да посрещнат своите най-първи нужди в условията на извънредна ситуация", посочи той.
България е единствената страна в ЕС, в която няма нито една мярка, осигуряваща безвъзмездна помощ за някоя категория, група в обществото. Да, осигуряват се кредити, макар и безлихвени, но в условията на стагнация кредитът е пасив за домакинствата и бизнеса, за банката е актив, каза още икономистът.
Любослав Костов предложи няколко мерки, с които страната ще излезе по-лесно от кризата: експертен съвет от икономисти, мораториум върху плащанията на ипотеки, стимулиране на безкешовото разплащане, осигуряване на пари и фонд за майки с малки деца и бременни жени, които губят работата си, повече средства във фонд "Безработица", въвеждане на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи, “Corona Wealth Tax” само за 2020 г. за топ 5% от най-богатите българи, отпускане на средства (до 1000 евро на човек) на студенти и командировани работници, принудени да останат в чужбина.
Правителството трябва да бъде по-активно в социалната сфера, с по-експанзивна фискална политика, защото категорично изоставаме от другите държави в това отношение. От друга страна и хората трябва да бъдат по-отговорни и да изискват от своя работодател да ги осигурява на реалната заплата, заключи експертът.
