Г-н Бонев, кой има интерес вие да сте извън председателския съвет на Столична община?
– По-скоро никой от статуквото няма интерес аз, като представител на автентичната гражданска енергия „Спаси София“, да съм там – те вече горчиво съжаляват, че ние се явихме на изборите и постигнахме добър резултат. За мен е учудващо, че проблем от моето присъствие в председателството направиха представители на „Демократична България“. И по-точно един конкретен човек – председателят на тяхната политическа група. По-логично беше да работим заедно – все пак имаме общ противник, който управлява София от много години. Явно обаче компанията на ГЕРБ, БСП и ВМРО е по-предпочитана от тях. Аз присъствах в този председателски съвет, защото смятам, че трябва да представя адекватно 50 000 души – този съвет е мястото, където се формират дневният ред на заседанията и приоритетите на СОС. Щом са преценили, че тези 50 000 човека не трябва да имат представителство там, така да бъде. Това обаче няма да ми попречи да търся други начини, за да защитя интересите им.
Спекулациите около вас започнаха още преди да влезете в сградата на общината – отляво ви обвиняваха в дясна колаборация, отдясно – в леви пристрастия.
– Каква по-хубава позиция! Това всъщност показва, че не играя с никого. И съм горд с това. Ние сме изключително последователни в позициите и действията си вече 10 години, което е лесно проверимо. Израснахме като типична гражданска организация.
В този си вид, общинският съвет ще спаси ли икономически София?
– Ще отговоря като икономист. Факт е, че в тази икономическа криза държавата разполага с реалния ресурс да тушира най-сериозните рискове за икономиката. Друга тема е дали го прави адекватно. Догодина на парламентарните избори ще изразим мнението си как държавата се е справила с кризата. Сред първите, пожелали да се възползват от схемата 60:40, видяхме мастити бизнесмени и олигарси. Това е цинично. Що се отнася до София, не е най-важното дали сега ще отменим някои наеми и такси. Главното е да осъзнаем, че досега столичната община се управляваше безобразно и при пълна липса на конкуренция – едни и същи фирми във всички сфери и сектори печелеха всички поръчки. Основното за развитието на икономиката е конкурентната среда, а намерения в тази посока няма. Затова ще се купуват цветя и автомобили за милиони.
Пресен случай: имот, продаден от общината за 2 милиона, е изкупен след три години обратно за над 6 милиона.
– Типична схема. Подобни има много. И не от вчера.
Как в СОС се получава „хармонията на източването“ между уж враждуващи политически сили?
– Ако се направи анализ на най-скандалните сделки и заменки, ще видим как определени лица от наглед враждуващите лагери гласуват заедно и единодушно. Тук проличава и генералният проблем на българската политическа класа – зависимостите от мафиотски и олигархични кръгове заменят естествените дебати по осите ляво – дясно, модерно – традиционно.
Установихте ли как точно се формират интересчийските мнозинства, след като вече наблюдавате нещата отвътре? И докога работата на СОС ще се провежда и на тихо, и на тъмно?
– Наблюдавам некомпетентност и незнание. Но има и чисто икономически и финансови интереси. Парите обединяват злите сили в общинския парламент. Някои от най-спорните имена – като Орлин Алексиев, вече не са част от съвета. Но нямам никакво основание да смятам, че неговите проксита не са там. Формално заседанията се излъчват във фейсбук. Но проблемът е в правилника за работа – докладите и документите не стават обществено достояние преди гласуване, те се изготвят по комисии, които работят на тъмно. Затова се обръщам към всички софиянци: посещавайте работните заседания на комисиите, които по наредба са отворени. Иначе ще продължаваме да се чудим, че пет отделни фирми – с отделни управители, администрации, секретарки и автомобили, управляват пазарите на столицата. Хляб трябва да има за всички.
Онова, което описвате за общината, доказва тезата за добре отгледаната и доволна опозиция в национален план.
– Точно така е. Власт и опозиция са обединени от възможността да се направи далавера и да се откраднат едни пари. Макар че навсякъде има и свестни хора.
В политическите речници това не се ли нарича „дълбока държава“?
– Това е провалена държава. В уникалното време, когато ние за първи път сме в клуба на най-напредналите и развитите, ние продължаваме като през 1990-те – кражби на бизнеси, зализани олигарси. Една от водещите телевизии денонощно се занимава с новия си собственик. Живеем в сюрреалистичен свят, в който медиите са пиари на олигарси – дали ще е изгнаника в Дубай, дали ще е зализания на „Лудогорец“, все тази.
Задухата от дисциплината на извънредното положение в какво ще се отлее, според вас – в умора или в ярост?
– Надявам се да прелее в конструктивизъм.
Това изисква висока гражданска мъдрост, каквато не се наблюдава.
– Крайно време е да си дадем сметка, че единственият начин за решаване на проблемите е гражданското общество да осъзнае силата, която има. Ние от „Спаси София“ също не вярвахме, че ще постигнем толкова добър резултат на изборите и че толкова хора ще припознаят нашата специфична и модерна кауза. Започнахме като пет момчета, срещнали се случайно в един форум за строителство и архитектура. Сега кметът Фандъкова се обяснява по наши проекти и сигнали. И направихме така, че журналистите да са по-знаещи и по-смели, когато питат.
Имате ли вече организация на национално равнище?
– Имаме хора, с които поддържаме общи виждания и активни контакти. Повечето са млади, завършили в чужбина и завърнали се у нас.
Говорите за конструктивизъм, но това предполага конструиране на политическа алтернатива.
– В световната практика България е по-скоро изключението, което не предлага възможност за правене на граждански листи. Нещо, което преди е било възможно, но в угода на статуквото е било спряно. Гражданите трябва да могат да участват в управленията на своите градове и държави, без да бъдат принуждавани да водят партиен живот. Такива опции има навсякъде в Европа.
Мнозинството от хората очакват национална промяна. Ще се трансформира ли „Спаси София“ в „Спаси България“?
– Ние смятаме, че ако един модел на управление се докаже на градско равнище, той може да сработи и на национално. Ако решим да правим нещо подобно, хората ще бъдат информирани своевременно. Въпреки рисковете да бъдем „отстреляни“, ние винаги обявяваме намеренията си в аванс. Между другото, фондацията ни се казва „Спаси България“ и е регистрирана още през 2016 година. Но сега страстта и желанията ни са вързани със София. Ако успея да променя живота на милион и половина души, ще съм свършил немалко работа.
Все пак съжалявате ли, че не вкарахте своя група общински съветници?
– Тъпо се получи. Но законът е направен така, че партиите винаги да печелят.
Разговора води Емил Янев
