Европа е била "малко наивна" в отношенията си с Китай, но подходът й вече ще е по-реалистичен. Това заяви върховният представител на ЕС за външната политика Жозе Борел и думите му отразяват сериозния завой към влошаване, по който са поели отношенията между Стария континент и Китай.
Китай е също толкова икономически партньор, колкото и "системен съперник, който се стреми да насърчи алтернативен модел на управление", продължи Борел. Особено остър бе той по въпроса за многостранността – развявана досега като знаме в отношенията с Пекин и противопоставяна на "еднополюсния модел", чието олицетворение са Съединените щати. "Ние, европейците, подкрепяме ефективна многостранност с Организацията на обединените нации в центъра", изтъкна първият дипломат на ЕС, докато Китай "има селективна многостранност, която се основава на различно разбиране на международния ред".
Думите на Борел не дойдоха изневиделица, а като обобщение на настроенията в повечето европейски столици.
"Очакваме да бъдем уважавани от Китай така, както те искат да бъдат уважавани от нас", каза френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан и определи пандемията като "продължение на борбите за власт с други средства". На въпроса дали се бои, че Китай ще заеме мястото на САЩ в световните дела, Льо Дриан отговори: "Страхувам се, че светът след епидемията ужасно ще прилича на света преди нея, само че ще бъде по-лош".
"Няма съмнение, че след тази криза
не можем да имаме бизнес
както обикновено", обади се и британският външен министър Доминик Рааб в коментар за перспективите пред отношенията между страната си и Китай след приключването на пандемията от Ковид-19.
Първите дипломати много рядко прибягват до такъв език и то само при основателна причина. А причината е, че в Европа е назрял искрен и дълбок гняв към Пекин, придружен от осъзнаване, че спешно е необходимо радикално преосмисляне на връзките с Поднебесната империя.
Никое европейско правителство не се поддаде на конспиративните теории, обвиняващи Китай за самото избухване на епидемията, но въпреки това европейските държави имат много сериозни основания да са недоволни от източния си партньор. На първо място, смятат го за отговорен за загубата на ценно време с прикриването на началото на епидемията. Все повече данни показват, че първите инфекции в Ухан са били в началото на декември, цял месец преди китайското правителство да съобщи какво се случва. Доклад на т.нар. група "Пет очи", съюз на службите за електронно разузнаване на Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ, части от който изтекоха в австралийски медии, потвърждава това. Но дори и без тези данни европейските правителства са
в правото си да зададат въпроса,
защо до втората половина на януари китайските власти твърдяха, че коронавирусът не се предава от човек на човек, а Пекин оказваше натиск да не се налагат рестрикции върху пътуванията от и към Европа.
Силно недоверие буди и официално обявеният от Китай брой на починалите, който според мнозина е нереално нисък, но е вдъхнал необосновано спокойствие за размера на наближаващото бедствие.
В Европа обвиняват Китай и за недостига на предпазни маски и друга екипировка, спирайки износа и дори изкупувайки наличните количества от европейските пазари преди избухването на пандемията на континента. За сметка на това после дойде ред на
"дипломацията на предпазните маски",
когато китайското правителство започна да изпраща защитни средства в изнемогващите за тях европейски държави, демонстрирайки щедрост, но същевременно и политизирайки жеста си. Както китайските официални медии, така и китайските дипломати в Европа демонстративно подчертаваха контраста между своята помощ и слабата европейска солидарност. При това неоснователно – европейските страни дадоха една за друга много повече от дареното от Китай, а и голяма част от китайските подаръци се оказаха неподходящи за нужните цели.
Китайски пропаганден плакат в Милано
Най-много обаче разгневи европейските политици атаката срещу европейския политически модел с аргумента, че китайската политическа система се е оказала по-подходяща за справяне с епидемията. Китайското посолство в Париж стигна до там да обяви, че заради европейското "слабо" представяне пред кризата хората са "изгубили доверие в либералната демокрация". "Социализмът с китайски характеристики демонстрира способността си да концентрира ресурси в името на големи постижения", пишеше на уеб страницата на дипломатическото представителство. А китайският посланик директно
обвини в расизъм френски депутати
за това, че уж нарекли "негър" генералния директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус.
"Китай сам се простреля в крака", коментира последния развой на събитията Райнхард Бютикофер, виден представител на германските Зелени в Европарламента. "Всичкото благоразположение, което се опитваше да спечели през последните 30 години след събитията на площад "Тянанмън", се изпари през последните три месеца", сподели той пред "Карнеги Европа".
Първата жертва може да се окаже електронният гигант "Хуауей". Преди избухването на пандемията европейските правителства бяха разделени по въпроса дали компанията да бъде включена в изграждането на телекомуникационните им мрежи от пето поколение. Това обаче вероятно ще се промени. Норберт Рьотген, председателят на комисията за външни работи в германския парламент, вече се обяви против сключването на такъв договор. "Коронавирусът трябва да ни научи, че не бива да бъдем зависими от Китай по отношение на критичната инфраструктура – нито за предпазни маски, нито за 5G", написа той в Туитър.
Ако Германия избере европейска фирма за изграждането на мрежата си, това
ще е тежък удар за "Хуауей",
но по-лошото ще е, че този ход ще прозвучи като сигнал към останалите европейски страни да последват Берлин.
Европейската комисия също е все по-загрижена от опитите на Китай да установи трайно и силно присъствие в европейската инфраструктура. Еврокомисарят за конкуренцията и заместник-председател на Еврокомисията Маргрете Вестагер предложи европейските държави да купуват дялове от европейски компании, за да не позволят те да бъдат превзети от китайците.
"Ясно е какво трябва да направи Европа спрямо Китай – коментира още Райнхард Бютикофер. – Трябва да даде съответен отговор. Притежаваме необходимите инструменти, особено чрез стратегическия доклад на Комисията за Китай."
Това, разбира се, ще стане възможно само ако европейските правителства постигнат единство и го задържат дори и след като епидемията отмине.
