Г-жо Дърева, вярвате ли на социолозите?
– На този въпрос всеки български гражданин ще ви отговори: не! Повечето социологически агенции са зависими.
Но когато дойдат избори, резултатите най-често са близки до предварителните измервания.
– Донякъде, да. Ако сега говорим за новопоявилите се изследвания, колкото и да имаме съмнения в покупко-продажба, те отразяват една реалност – БСП е с 12 процента, на огромна разлика зад ГЕРБ. И без социологическо изследване е ясно, че по времето на вирусната криза партията не можа да намери своето място, не зададе своите въпроси, пропусна всички възможности. Давам пример. На 13 март парламентът гласува извънредното положение, БСП подкрепи. А по конституция извънредно положение може да бъде въведено само със закон. Как нито един червен депутат не запита, къде ви е законът! Не се сети, че има закон за бедствията и над 200-страничен план за действия при пандемии. Заедно с това, тогава парламентът подписа празен чек на правителството. Оттам тръгна спадът на БСП.
Като става дума за гласувания, също в парламента неотдавна имаше още едно много симптоматично – за избора на Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Тогава половината парламентарна група на БСП даде вот „за“, при положение, че имаше предварителна позиция за неутралитет. Това направи явни някои лични зависимости.
– По същия начин БСП нямаше категорична позиция и при избора на Гешев за главен прокурор. В опозиция бяхме само неколцина, и то които пишем анализи в медиите.
Една мечтана за властта опозиция би реагирала точно така.
– Една мечтана опозиция е и тази, която говори високо и нищо не казва. Която реално не се бори за промяна.
Цитирам ваши констатации отпреди два месеца: „При това ръководство БСП демонстрира пълна интелектуална, организационна и политическа немощ, въпиюща политическа неграмотност, тотален спад в членската маса – от 120 на 80 хиляди“.
– Според мен 80 хиляди е оптимистично казано.
От друга страна, самата вътрешнопартийна опозиция също е разделена на кланове.
– Понятието вътрешнопартийна опозиция не е точно, защото става дума за много различни хора, които имат критично отношение към това ръководство, някои от тях един с друг не си говорят. За мен в момента в БСП се случват деинтелектуализация и деидеологизация в много тежка форма.
Значи социологията е във вярна посока?
– Не, защото тя представя изравнени рейтинги на премиера и президента. Това за мен не е реално. През последните два месеца видяхме безспирен пиар на Бойко Борисов. Както каза Даниел Вълчев, не остана трактор, с който той да не се е снимал.
Президентът обаче също не му остана длъжен.
– От една страна, Борисов и НОЩ непрестанно истеризирха обществото с катафалки, трупове, хладилници и чували. В същото време президентът разсъждаваше реално – първостепенни са икономическите мерки.
Радев призоваваше към анализ, но хората очакваха решения, при това бързи.
– Не му е работата това на Радев. А Борисов не спря войната срещу него – с всички възможни кални средства. През този период изпълнителната власт беше безконтролна, а съдебната власт не работеше. Интересното е, че в крайна сметка всичко, което президентът предложи, правителството го направи. Още нещо – случаят 3 март и връх Шипка. Предният ден – на 2 март, областната управителка на Стара Загора издава разпореждане, че гражданите могат да отидат на Шипка, но се забранява тържественото честване. Значи хората могат да отидат, но не могат да честват. А мотивът беше епидемия от "Грип В", никакъв коронавирус. По същото време в София имаше три официални чествания, а в страната – според "преброяването" на Агенция „Фокус“ – общо… 15 компютърни страници.
На базата на тази фактология, социологическият резултат трябваше да е обратен, но не е.
– Пропагандата на ГЕРБ и всичките й прилежащи мисирки, салфетки, нимфетки и мадам до мадам – те не се интересуват от факти. За тях е важно да обслужат своя бос.
Световна тенденция в тази ситуация е печеливши в рейтинга да са лидерите спасители.
– Обществата бяха истеризирани. Видях интелигентни хора, докарани до параноя. Всичко това е Стокхолмски синдром. Властта навсякъде я устройва извънредното положение, то е благоденствие за всяко едно управление. Мерките на правителството бяха правилни в началото, но заложниците започнаха да си харесват похитителя. А Борисов се държи именно като похитител.
Колко дълго смятате, че може да продължи действието на Стокхолмския синдром?
– Не дълго. Не се самооблащавай от коронавирусния си рейтинг, Борисов, защото ще бъдеш карантиниран.
Самопредизвикването на едни предсрочни избори в тази ситуация може да даде друг, познат на всички ефект.
– Никой не ги иска. Борисов си изигра брилянтно саморекламата, но няма интерес от предсрочни избори – Радев ще назначи служебния кабинет, а ГЕРБ е в ужас от подобна перспектива. БСП също не се справя. За два месеца България се върна в истеричния си вид и разколите от началото на 90-те години на миналия век. По отношение на църквата също – появиха се манипулирани деца, които заявиха в "едни" медии, че ще докладват родителите си, ако отидат на черква на Великден.
Политическият ни живот се превръща в перманентна конюнктура. При това положение, възможна ли е смислена, градивна политическа алтернатива? Или по-скоро сегашното състояние ще се увековечи чрез удобната опозиция?
– Ако то се увековечи, Стокхолмският синдром ще се задълбочи. Икономиката на държавата е счупена, а засега никой не предлага работещ модел.
Според знаещите хора, всяка работеща национална визия сега трябва да съдържа модел за ускорено и догонващо развитие, а не прехвалените темпове от 3 процента, които ще ни оставят на дъното в ЕС задълго.
– Безспорно. Но оттук нататък всички икономически и социални проблеми ще бъдат оправдавани с коронавируса. Важната глобална последица е, че целият неолибрален модел се срина окончателно.
Значи ли това, че светът ще се люшне към азиатските диктаторски политически стандарти?
– Тези изкушения ще бъдат големи. Светът беше два месеца в политическа лаборатория. И видяхме колко лесно вирусът на авторитаризма превзема пространства. Някои европейски държави вече са в диктатура. Къде, например, е Унгария на Орбан? По-интересното е, че десницата в цял свят проговори на езика на левицата, поставят се социални проблеми.
Живеем във времена на остра криза на политическото лидерство. Има ли бъдеще фразата на Платон, че най-важното качество на лидера е нежеланието да бъде лидер?
– У нас не!
Разговора води Емил Янев
