Тресавищата, погълнали някогашни активи на фалирания металургичен комбинат „Кремиковци не могат да бъдат изгазени вече десетилетия. А руините, останали след като едни от най-апетитните имоти на дружеството бяха прехвърлени на фирми със спорна репутация, продължават да напомнят как у нас от години се прави
от нещо – нищо.
Такъв е случаят и с изоставения, и недовършен след близо 30 години профилакториум на дружеството в една от най-красивите местности около Панчарево – вилната зона „Градище“. Преди 1989 г. тук е трябвало да се възстановяват от нелекия труд и от нагълтаните производствени отрови в комбината негови работници. Мястото далеч не е избрано случайно, тъй като и до днес изследванията на въздуха показват, че това е най-чистия район на столицата.
Градежите в терена, отреден за почивни станции , вили и лагери започват още през осемдесетте години на миналия век. Поетапно тук се изграждат няколко корпуса с обща разгъната застроена площ от 22 312.10 кв.метра. След промените в държавата обаче, всичко тук е зарязано и милионите държавни левове, изляни в този проект…. остават само в счетоводните отчети на предприятието. А етапът, до който е докаран и до днес си остава „до груб строеж“.
Това обаче не е попречило , на няколко умели играчи да се възползват от финансовия колапс, в който изпадна комбината след неговата приватизация и последващите „експертни управления“ , за да напазаруват този уникален имот „на промоция“ и
да го превърнат в добър ипотекарен инструмент.
Схемата започва да работи по времето, когато става ясно, че бившата металургична гордост на родината ни се е запътила към своя летален край. И тъй като още през 2005 г. реалността показва, че „спасяването“ на комбината е мисия невъзможна, управяващия го по това време Александър Томов Томов започва да разпродава активите на дружеството. И то все на фирми, с които ръководеното от него дружество е имало търговски взаимоотношения.
За тези сделки се изписаха десетки вестникарски страници и Прокуратурата след дълго мъдруване повдигна обвинения срещу Томов за сключените от него сделки на обща стойност 98 млн. лв. и за начина, по който се е разпореждал със собствеността на Кремиковци. А комисията Кушлев дори подхвана и проверка на личните му авоари.
Както можем да се досетим – тъй като подобни "събития" от години се случват у нас – въпреки шумотевицата, която ги съпътства , нашенският съд се произнесе без изненади – към днешна дата Томов е „доказано невинен“.
В същото време обаче, "руините" на бившия профилакториум на Кремиковци са налице и няма как да бъдат заметени, без да бъдат повдигнати още и още въпроси.
Историята започва през 2007 година.
На 17 юли апетитният имот е продаден на „Ерида трейд“ ЕАД, представлявано от Филип Пепегов, което е собственост на „Феникс север“ ЕООД. То пък от своя страна е притежание на регистрираното в Лондон (на Катлийн роуд 19 ) дружество „Норт Метал ЛЛП“ за 4 милиона евро.
Към днешна дата , тази компания е с прекратена търговска дейност и е обявявана в несъстоятелност. Очевидно заради „пропуснатите“ плащания към обслужващата я финансова институция. По данни от търговския регистър цялото дружество е заложено в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“. В момента дружеството се управлява от назначения от съда синдик Александър Костадинов.
Любопитното в случая е, че само четири месеца след като купува този имот, фирмата го препродава на друго дружество – „Белканто“ЕООД , собственост на „Екопромет груп“ АД, представлявано от Велизар Монев. Но цената тук е драстично по-ниска – 950 хил.лева.
Към днешна дата и това дружество е с прекратена търговска дейност. А самата на „Екопромет груп“ АД, която се представлява от Мирослав Сиротов е собственост на посоченото по – горе английско дружество „Норт Метал ЛЛП“ и на Васил Стойнов, става ясно от публикувания в Търговския регистър списък на акционерите през 2019 година. С други думи,
операцията е станала между две свързани дружества.
Ако бъдат проследени обвързаностите между участващите в тях, ще стане ясно, че акциите и дяловите участия през годините са се разменяли между едни и същи хора, обвързани в няколко фирми, повечето от които на практика вече са обявени във фалит.
От едно решение през 2010 става ясно, че „Екопромет груп“ , което е собственик на „Белканто“ ЕООД преобразува „Белканто“ като прехвърля активите му в три дружества – „Феникс Север“ ЕООД, „Екопромет – В“ ЕООД и „Белканто- Р“ ЕООД и прекратява дейността му „без ликвидация“. Това е записано в документа. Както бе казано играчите в тях са все едни и същи , а дяловите им участия стигат до ….Панама. И всички те днес са обявени в несъстоятелност.
Другото е, че през всички тези години имотът в Панчарево е бил ползван единствено за това чрез него да бъдат гарантирани милионни кредити, които остават необслужени. Така се стига до положение волю-неволю той да е притежание на „Първа инвестиционна банка“, на която е натресен ангажимента да охранява обекта и да търси неговата бъдеща реализация. Но не е трудно да се сети човек, че тя става все по-трудна, защото във всичките тези години добрият имот е бил оставен на произвола на съдбата и на капризите на природата. А времето както знаем не прощава за нищо, за което човек не се грижи…
Любопитна подробност от цялата тази история е,
че синдикът на самото „Кремиковци“ АД- Цветан Банков още когато влиза в обявения в неплатежоспособност комбинат, се опитва да върне този имот в масата на несъстоятелността, като оспорва продажбата му с аргумента, че тя е било извършена по време, когато комбинатът вече е бил окончателно обявен в неплатежоспособност – с решение по търговско дело № 95 от 2008 г., в което датата на нелатежоспособността е ясно определена – и тя е 31 декември 2005 година. Или две години преди Томов да продаде имота!
В крайна сметка обаче, магистратите са решили, че „загубата“ от тази сделка не е толкова голяма, че да я обявят за нищожна. Така де – някакъв си милион-два…
Сблъсквайки се с подобни ситуации, човек няма как да не си зададе и друг въпрос: защо такива обекти се изплъзват от вниманието и интереса на държавата, която от дълги години изпитва липса на социално-здравни заведения от този тип. И не е ли точно сега моменът да се помисли за създаването на белодробен санаториум, от който със сигурност ще има нужда, особено след очакваните поражения въру хиляди хора от сегашната короно-вирусна епидемия…?!
