На днешния ден през 1978 г. е направена първата копка и започва строежът на Националния дворец на културата в София. Той е част от инициативите за отбелязване през 1981 г. на 1300 години от създаването на Първата българска държава. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител архитект Александър Баров, а оформлението на околното пространство е на колектив начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова, паркоустроител.
Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.
На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се провежда XII конгрес на БКП.
Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава, на 31 март 1981 година. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.
Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.
Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1.7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.
Комплексът е построен върху 18 300 m², разгънатата му площ е 123 300 m² и е висок 51 метра.
Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.
Националният дворец на културата, или НДК е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Основното предназначение на сградата, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала (Зала 1) е с 3380 места. НДК е със застроена площ от 123 000 m², разгърната на осем етажа и три подземни нива.
През юли 2005 г. Международната организация на конгресните центрове (AIPC) присъжда на НДК годишното отличие "Най-добър конгресен център в света".
Десет любопитни факта за НДК:
-При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата "София". След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 г. НДК се нарича Народен дворец на културата "Людмила Живкова". През 1990 г. комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието "Людмила Живкова". Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.
-Емблема на НДК. Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
-Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2.60 и 1.80 метра
-В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура "Възраждане" (наричана и "Майка България") от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.
-На 31 август 2012 г. е открита метростанция със същото име, разположена в близост до НДК, под площад "България". Тя обслужва втория метродиаметър на Софийското метро.
-Националният дворец на културата е сред 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат от понеделник до петък в информационния център на НДК, а в събота и неделя – в Билетния център.
-НДК е дом на над 80 монументални произведения на изкуството – живопис, скулптура, мозайка, стенопис, дърворезба, металопластика, създадени специално за интериора на Двореца от водещите български творци от втората половина на XX вик. В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници – Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Христо Стефанов, Галин Малакчиев и други.
-Годишно през НДК преминават над 1 млн. посетители.
-През 2015 г. НДК се включва в мащабния проект "1 000 000 кошера" на организацията "Имам си кошер" с поставянето на два кошера от системата Топ бар. С предварителна уговорка всеки любител на пчелите може да посети кошерите на покрива на НДК и да се запознае отблизо с проекта.
-"Киномания" стартира през 1987 г. като Световна кинопанорама на българския пазар. В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кино за предходните две години, които не са показвани на българския екран.
