Централната избирателна комисия предлага да отпадне забраната екзитполовете да се съобщават от медиите в деня на изборите. Това обяви в сряда (27 май) говорителят на комисията Александър Андреев. "Много медии, по време на избори, не спазват законодателството и обявяват изборни резултати в сайтовете си или пък в социалните мрежи, нещо, което обществената медия спазва стриктно", посочи той, визирайки БНТ и БНР.
"Тази забрана реално не се спазва от други. В тази връзка ЦИК установява нарушенията. Налагат се глоби, но в крайна сметка тези резултати се обявяват в социалните мрежи. Това поставя в дискриминационно положение останалите медии. И в тази връзка ние правим препоръката – законодателят да преразгледа тази забрана, а ако остане, са нужна допълнителни уточнения", коментира Андреев.
Ден по-рано пък стана ясно, че Централната избирателна комисия вече е готова с пътна карта за дистанционно електронно гласуване. Тя е за период от 2020 до 2023 г. и в нея са разписани основните стъпки, които „ЦИК ще следва да предприеме, за да може да осъществи експерименталното дистанционно електронно гласуване“, обясни отново говорителят Александър Андреев.
“Знаем, че с параграф 154 от преходните и изключителните разпоредби на Изборния кодекс беше въведено дистанционното електронно гласуване. Тази уредба беше променена, за да може поетапно да бъдат извършени необходимите действия, тъй като то е свързано с осигуряването и на електронната идентификация и автентикацията на избирателя при гласуването. Експерименталното дистанционно електронно гласуване трябва да бъде проведено в три избора, включително и в частични избори“, допълни Андреев.
По думите му въз основа на тези избори и резултатите от тях ЦИК ще следва да изработи анализ, с който да установи какви са предизвикателствата пред електронното дистанционно гласуване и в тази връзка вече и да прецени законодателят дали то да бъде въведено в изборите. "Като първоначалният етап – това е изработването и одобряването вече на техническото задание, тъй като ЦИК е партньор на Държавната агенция за електронно управление в един проект, който е финансиран от ЕС, в рамките на добро управление по изграждане на системата за дистанционно електронно гласуване“, посочи още той.
Андреев каза, че това, което комисарите очакват на първо място, е да бъде изградена системата, за да могат да бъдат проведени вече експерименталните гласувания в рамките на предстоящите следващи избори и по този начин да се установят резултатите от това експериментално дистанционно електронно гласуване. „А в края на пътната карта, разбира се, ние очакваме да имаме един положителен резултат, който да анализираме и на основата на него вече да направим и евентуални препоръки към законодателя“, посочи още Александър Андреев.
„Електронното дистанционно гласуване, машинното гласуване, начинът на финансиране на участниците в предизборните кампании, достъпът до медиите са ключовите теми, които трябва да бъдат разглеждани в пакет“, подчерта пък Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“, коментирайки пътната карта на ЦИК за дистанционна електронно гласуване. Според Нушева решението на ЦИК е адекватно в контекста на това да бъдат изградени сигурни електронни инструменти за участие в изборния процес. „От друга страна документът на ЦИК е твърде общ. Тази пътна карта е добро пожелание за необходимите стъпки, които трябва да бъдат направени“, отбеляза експертът.
Ваня Нушева допълни, че за да има сигурен начин за електронно гласуване, трябва да разполагаме с възможностите за електронна идентификация. „Да имаме сигурни канали за идентифициране на избиратели. Тук е важна ролята на МВР и на Агенцията за електронно управление“, посочи тя.
По думите й съществува необходимост ЦИК да уплътнява функциите си в периода между изборите, за да може да подготвя онези процедури, които траят повече от два месеца.
