Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Животът в света се нормализира, но никога няма да е същият, както преди да се отдадем на предпазните мерки (сакралната дата за България бе 13 март 2020 г., петък). Икономиките ще се възстановят, но ще поемат в друга, непозната досега посока. Отношенията между хората и държавите ще се променят трайно и за съжаление – в негативна посока. Бедните ще станат още по-бедни и това ще е новият двигател на събитията.
Централните банки ще продължават да са във фокуса на прожекторите още дълго време напред, защото монетарните им политики ще и фискалните политики на финансовите министерства, и програмите на правителствата. Както се казва в една поговорка "За каквото и да става дума, накрая винаги е свързано с пари". А от централните банки ще зависи колко пари ще има. Истината е, че именно паричните стимули, които те ще прилагат движат пазарите от много време.В момента пазарите са вперили поглед в разиграващата се интрига между Европейската централна банка и Бундесбанк във връзка с амбициозната програма на ЕЦБ за обратно изкупуване на държавни облигации в опит да спаси затъващият в блатото на рецесията южен фланг на еврозоната.
Напрежението между севера и юга на Европа, както и между САЩ и Китай се възобновява. Шотландия се опълчи на Англия, а Великобритания на Китай. Явно веднага след вдигането на карантината старите вражди избуяват с нова сила.
Пазарните участници възвърнаха апетита си към по-рискови инвестиции, загърбвайки политическите неуредици и залагайки на огромните парични стимули на централните банки. Ето защо борсовите индекси се оцветиха в зелено и вече със сигурност може да се каже, че са се устремили към предкризисните нива. Това е и основната причина за разпродажбата на държавните облигационни емисии на САЩ и Германия, както и на златото.
Сред печелившите през изминалата седмица бяха и българските еврооблигационни емисии. Най-дългосрочната от тях – с падеж 2035 г., добави към цената си 1 евро, а доходността й се понижи със 7 базисни пункта – до 1.77% на годишна база. Следващите по срочност книжа – с падеж 2028 г. и 2027 г., поскъпнаха съответно с по 80 и 60 евроцента, а възвръщаемостта на инвестицията в тях се понижи с по 10 базисни точки – до 0.93% и 0.65% на годишна база. По-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., също растяха, но с по-умерено темпо – съответно с по 45, 35 и 15 евроцента, в резултат на което доходността им се "гмурна" с по 10 базисни точки, достигайки 0.65%, 0.53% и 0.30% на годишна база.
Вътрешният ни пазар на ДЦК е в очакване – Министерството на финансите да обяви за първична продажба нови емисии държавен дълг , след като отхвърли поръчките за 200 млн. лева петгодишни книжа в края на април и при нулевия емисионен календар за май. Очаквам през идващият месец юни да бъде предложена нова емисия с падеж след 10.5 години, в размер на обичайните 200 млн. лева номинална стойност.
Вторичният пазар е напълно замрял. Оскъдните количества от държавни ценни книжа в обръщение и огромната свободна ликвидност в банковата система са го блокирали напълно. Банка или пенсионно дружество и застрахователна компания, сдобили се с български левови държавни ценни книжа ги държат до падеж именно защото, ако ги продадат, няма в какво да инвестират парите. Това е основната причина за неликвидния вътрешен вторичен пазар.
