Златото се е доказало като сигурна застраховка срещу инфлацията. Следователно, традиционната логика е, че когато котировките на жълтия метал вървят нагоре, пазарните играчи надушат задаващ се ръст на цените. Криспин Оуди – един от най-известните и авторитетни мениджъри на хеджингови фондове, дори предупреди неотдавна, че правителствата може да забранят частната собственост на злато, ако загубят контрол върху инфлацията в резултат на пандемията от COVID-19.
Тази логика обаче оспорва Питър Кой – икономически редактор на "Блумбърг бизнесуийк" и бивш коментатор на бизнес новините в "Асошиейтид прес" в Ню Йорк. Той посочва, че инфлацията върви надолу в резултат на разпространението на коронавируса, като потребителските цени в САЩ са паднали с 0.4% през март и с 0.8% през април. Това се дължи основно на свитото търсене в резултат на високата безработица, което компенсира редуцираното предлагане след затварянето на ред производства, кланици и други индустриални сектори. Федералният резерв предлага евтини заеми, но при недостатъчен брой кандидати особена полза от тях няма. С други думи, инфлация от страна на щатската централна банка също не се очаква.
За господин Кой има едно много по-просто и убедително обяснение за поскъпването на златото напоследък. И то е, че златните котировки вървят нагоре когато лихвените проценти се понижават – връзка, която се потвърждава от графиките на коригираната съобразно инфлацията доходност на десетгодишните американски правителствени облигации (в проценти) и на цените на жълтия метал в периода от 2010-а до 2020-а. Те показват, че цената на златото е падала в първите години на десетилетието когато реалната доходност на десетгодишния държавен щатски дълг е нараствала. Напоследък обаче се наблюдава противоположната конфигурация: инфлационно коригираните златни котировки растат, а реалните лихвени проценти на правителствените облигации се понижават.
Всъщност, тази връзка е напълно обоснована. Златото като инвестиция не носи лихвен доход, поради което не е привлекателен актив когато реалната доходност на облигациите е висока. Или, на езика на икономистите, загубите от направените разходи за съхраняване на жълтия метал са неоправдано високи в такива времена. Докато при падаща и дори отрицателна реална възвръщаемост на дълговите книжа златото е изключително добро алтернативно вложение.
С други думи, резюмира господин Кой, скъпоценният метал в момента поскъпва не заради инфлацията, а заради дефлацията, произтичаща от рязкото понижение на лихвените проценти до практически нулеви равнища от Федералния резерв и от други големи централни банки като част от битката им с рецесията, в която COVID-19 потопи света.
В интерес на истината, златото се оправя добре и при инфлационен ръст, който може да възникне след като икономиката набере скорост и Федералният резерв започне да качва лихвите. Страхът от подобен сценарий е вероятната причина за масовите покупки на скъпоценната суровина от страна на някои инвеститори. Засега обаче, за господин Кой, твърдението, че растящата цена на златото е симптом на скрита инфлация, просто не е вярно. И той е убеден, че дефлацията е двигателят за златния подем.
Златните контракти с доставка през август приключиха седмичната си търговия на 29 май на цена 1751.70 щ. долара за тройунция, а металът за незабавна доставка – на 1730.27 долара за тройунция.
