Правителството на най-бедната страна е Европейския съюз засилва влиянието си в цялата икономика.
След опустошителната финансова криза през 90-те години на миналия век, България започва приватизация на държавни компании и насърчава конкуренцията, което е ключова стъпка към интеграцията в по-богатата западна Европа. Но сега държавата се намесва на пазари, вариращи от управление на водоснабдяването и строителството до хазарт и разпространение на медии. И прекроява индустрии, контролирани от някои от най-богатите и влиятелни хора в страната, пише агенция Bloomberg.
Процесът, започнал преди две години, набра скорост, като ехо на усилията на правителствата в Европа да засилват присъствието си в засегнатите от коронавируса икономики. Правителството на премиера Бойко Борисов спечели първоначално одобрение в петък от парламента за създаване на петролна компания, която ще се конкурира с лидера на пазара "Лукойл" . Окончателното гласуване може да се проведе следващата седмица.
"Държавата ще се намеси, където е необходимо, или там, където пазарът не работи Либералният модел вероятно трябва да се разглежда с повишено внимание по време на криза", казва финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от агенцията
Бившата комунистическа страна се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. след хиперинфлационна криза десетилетие по-рано, която принуди държавата да ускори приватизациите чрез сделка с Международния валутен фонд. България остава най-бедната страна на блока със стандарт на живот, далеч от средния за ЕС. Европейската комисия прогнозира икономиката да се свие със 7,2% през тази година.
Борисов, бивш охранител на последния комунистически диктатор в България, управлява през последните 11 години. Третото му правителство стартира мащабни инфраструктурни и енергийни проекти, включително рестартиране на търг за атомна електроцентрала и изграждане на газопровод, пренасящ руски газ от Турция в Централна Европа.
Миналата година след кризата с водоснабдяването правителството създаде холдингова компания, която да контролира фирмите за управление на водите. Освен това тя даде 2.3 млрд. лв. (1.3 млрд. долара) на държавна фирма за поддържане на пътища чрез договори за строителство на магистрали без търг, припомня "Bloomberg".
Превод и редакция: Атанаси Петров
