„Демократична България” настоява да се промени философията на държавната политика за предоставяне на достъп до ранна грижа и предучилищно образование. „Вместо дефицитна услуга във възрастовия интервал до 5-годишна възраст и задължително предучилищно образование в интервала 5-7 години, настояваме държавата да гарантира достъпа до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете по местоживеене след навършване на 12-месечна възраст”. Това се казва в позиция на демократичното обединение.
„В краткосрочен план настояваме общините, с подкрепа от правителството, да осигурят нормативно и финансово въвеждането на ваучерна система, чрез която да се компенсират децата, чиито семейства са заявили, но не са получили, достъп до ранна грижа и предучилищно образование”, пишат още демократите.
Според тях дългосрочно правителството трябва да изготви и предложи за обществено обсъждане План за ускорено изграждане на капацитет за гарантиране на достъп до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете, основаващ се на актуални демографски данни и прогнози.
Ето пълният текст на становището на „Демократична България”:
Към момента етапът на ранна детска грижа и предучилищно образование е най-тежко недофинансираният сегмент на и без това сериозно изоставащата ни образователна система. По данни от Докладите за България за Европейския семестър към него се насочват едва 0,7% БВП (при 1,5% БВП средно за ЕС през 2018 г.). По този начин държавата осигурява достъп само на 9,4% от децата на възраст между 0 и 3 години (при 34% средно за ЕС), и на 83,9% на тези между 4 и 6 години (при 95,4% средно за ЕС). Тези данни ясно показват, че във възрастовия интервал 0-3 години държавата не поема отговорност за осигуряване на ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете след изтичане на платеното майчинство или бащинство. Трудният достъп и конкуренцията на семействата за него до голяма степен обезсмисля въпроса за граждански контрол върху качеството на ранната грижа и предучилищното образование в този етап. При минимална инвестиция и минимален контрол – качеството може да бъде само минимално.
Същевременно, във възрастовия интервал 4-6 години, държавата провежда политика за увеличаване на обхвата посредством въвеждане на задължително предучилищно образование от 5-годишна възраст (подготвя се сваляне на този праг на 4-годишна възраст) и прилагането на механизъм за обхващане и задържане в образователната система. От системна гледна точка, използваните мерки са предимно принудителни. При това положение също не може да става дума за действителен граждански контрол върху качеството. Освен минималните държавни инвестиции и контрол, в този възрастов интервал съществува и натиск за максимално обхващане, което създава допълнителна преса върху и без това недофинансираните материална инфраструктура и човешки капитал. Заедно с географското разминаване между търсенето и предлагането на предучилищно образование, вследствие на вътрешната миграция към големите градове и столицата, всичко това води до все повече проблеми с качеството.
„Демократична България” настоява да се промени философията на държавната политика за предоставяне на достъп до ранна грижа и предучилищно образование. Вместо дефицитна услуга във възрастовия интервал до 5-годишна възраст и задължително предучилищно образование в интервала 5-7 години, настояваме държавата да гарантира достъпа до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете по местоживеене след навършване на 12-месечна възраст.
Настояваме действията за постигане на тази цел да започнат незабавно по две допълващи се направления – краткосрочно и дългосрочно:
· В най-кратки срокове общините да осигурят нормативно и финансово въвеждането на ваучерна система, чрез която да се компенсират децата, чиито семейства са заявили, но не са получили, достъп до ранна грижа и предучилищно образование. Ваучерите следва да се предоставят на месечна база, в размер равен на държавната издръжка за едно дете по съответния стандарт, определен с ПМС, и коригиран според приложимата утвърдена формула. Ваучерите следва да могат да се използват единствено за осигуряване на ранна грижа и предучилищно образование за съответното дете в частни институции и организации, акредитирани от общината. За последното следва също в най-кратки срокове да бъде изработен и подложен на обществено обсъждане ясен регламент.
· Правителството да подкрепи общините в нормативното и финансово осигуряване на въвеждането на ваучерната система като се погрижи планирането на държавната субсидия за възпитание и образование за едно дете да не се прави на база на приетите деца, а на база на регистрираните по местоживеене деца. Също така правителството следва да изготви и предложи за обществено обсъждане план за ускорено изграждане на капацитет за гарантиране на достъп до ранна грижа и предучилищно образование за всяко дете, основаващ се на актуални демографски данни и прогнози. Освен за изграждане на висококачествена материална инфраструктура и стимулираща физическа среда, за което трябва да бъдат преразгледани съществуващите стандарти, този план следва да гарантира създаването, привличането и задържането на висококвалифициран и мотивиран човешки капитал, както и съставянето на процедури за гарантиране на качеството под експертен и граждански контрол.
Този план следва да бъде част от програма за цялостна трансформация и модернизация на сектор „Образование“, която следва да залегне като основен приоритет в Национален план за възстановяване и модернизация на българската икономика. Така част от необходимото финансиране за изграждане на капацитет може да бъде привлечено по линия на Европейския план за възстановяване.
