Отношенията между ГЕРБ и ДПС несъмнено претърпяха катарзис. От времената когато Бойко Борисов се заканваше да гони Ахмед Доган до затвора и твърдеше, че Доган е поръчал убийството му, до обгрижването на почетния председател на общинско и държавно ниво, овладяването на изпълнителната, парламентарна, съдебна и медийна власт.
Управляващата партия вече не се свени да прави публични жестове към ДПС, а от своя страна Движението дори официално подаде ръка на ГЕРБ за бъдещо управление на страната, след като в средата на миналия месец Йордан Цонев каза следното: "Не бихме могли да влезем с националистите в един нов кабинет. Не виждам обаче проблем да влезем в коалиция с ГЕРБ, предвид общата ни идеология – по отношение на евроатлантизма, данъчни и икономически политики, като това не значи, че нямаме и различия".
"Общата идеология" между двете партии
личи в две скорошни ключови решение. Първо – ГЕРБ даде на ДПС временната комисия за проверка на разходите за борба с Covid-19, а след това – близо месец по-късно – подкрепи идеите на Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ за намаляване на ДДС за бебешки пелени и пюрета от 20 на 9 процента.
Аргументът на депутатите бе, че така ще подпомогнат младите родители. Самият Борисов пък обясни, че по този начин ще се събере "по-голяма подкрепа" за промените в закона, защото ДПС ще подкрепят ГЕРБ за намаляването на ДДС за ресторантите. "Няма лошо. Който ще да го е предложил. В полза ли е на хората, в полза ли е на дечицата?", лаконичен бе Борисов.
Председателката на Бюджетната комисия и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова за първи път изрази доста различно мнение от това на премиера. По време на последното заседание в парламента тя разясни точно в чия полза са промените: "Доброто намерение да подпомогнем семействата, отглеждащи малки деца през намалена цена, няма да се състои". Според Стоянова цената на пюретата и памперсите няма да намалее, защото продукцията е предимно от внос и затова най-вероятно понижената ДДС ставка ще подпомогне единствено вносителите.
Колкото до намаляването на ДДС за ресторантите, Борисов неведнъж защити тези мерки с твърдението, че става въпрос за "политическо решение" и "риск, който е готов да поеме". Другият аргумент е, че
правителството е стопирало дейността на заведенията
през последните месеци и затова те трябва да бъдат подпомогнати.
Отново обаче в партията му, а и в кабинета има недоволни, дори по думите на финансовия министър Владислав Горанов е имало и напрежение. В случая освен за загриженост за приходите в хазната министърът изказа и съмнение, че мярката ще помогне на собствениците на ресторанти, но не и на клиентите им. "Сигурен съм в едно. Цените за българските граждани няма да намалеят. За бюджета ще има определена загуба", заяви Горанов. Според него – какви ще са загубите ще стане ясно на есен, когато се изготвя финансовата рамка за следващата година.
Горанов е притеснен също, че данъчните закони се изменят в крачка и на парче, а това може да доведе до дебат за по-дълбоки промени в данъчната система. Дебат, в който по думите му не иска да влиза. Вероятно защото този дебат ще е в посока увеличение на други налози, които да компенсират свиването на приходите в хазната покрай кризата. Ако е решил да прави това в отговор на соловите изпълнения на премиера, би било най-безболезнено Горанов да пипне корпоративния данък и да спре да пренася общата бюджетна тежест върху цялото население.
Недоволните собственици
Дори това подпомагане обаче се оказва недостатъчно за ресторантьорския бранш, чийто първи упрек бе, че измененията, договорени между депутатите в Бюджетната комисия, нарушават договорката им с премиера. Например поправката не включва баровете, дискотеките и заведенията за бързо хранене. Също така алкохолът и бирата, сервирани в заведенията, ще продължат да се облагат с 20% ДДС.
Според представители на сектора, след тези изменения "30-40% от бранша ще отиде в пропастта". Към същата пропаст обаче са се запътили и редица други по-значими браншове, които никой дори не си даде труд да изслуша.
Странно или не, най-голямата неправда отново бе
дело на депутатите от ГЕРБ.
Между двете четения на законопроекта, те внесоха промени, които създават осигурителен риск за неквалифицирания персонал в заведенията. Предвижда се осигуровките за него да са върху минималната заплата – 610 лева, което може да ги остави направо в сивия сектор.
Според управляващите, сервитьорите и готвачите нямало как да се осигуряват върху по-малко от 800 лева. А по-ниските осигуровки се въвеждали за само за няколко категории работещи – пиколо, камериерка, хигиенистка, мияч на съдове, помощник кухня и готвач в заведение за бързо хранене. Разбира се, никой не дава гаранция, че собствениците на ресторанти няма да направят опит да заобиколят новите разпоредби, така както правеха и досега.
Да не говорим, че едва ли има клиент, който би искал да отиде в мърляво заведение или хотел. И въпреки тези аргументи, условията за хигиенистите вероятно няма да бъдат подобрени.
Обществена подкрепа засега
среща единствено намаляването на ДДС-ставката за книгите – отново до 9 на сто.
От издателския бранш казват, че ще намалят цените на книгите. Ползата за издателите ще бъде, че (може би) ще постигат по-големи тиражи, което евентуално би им донесло по-големи приходи, но обещават авторите със сигурност да получават по-високи хонорари, а читателите – по-ниски цени на книгите.
Естествено, би било добре и
вестниците да попадат в групата на изданията,
които ще бъдат данъчно облекчени. Особено предвид необходимостта на страната ни от независима и критична преса, отразена инак чрез 111-о място в класацията на "Репортери без граници". Позиция, която България запазва вече поредни три години.
Управляващите обаче не посмяха да направят тази крачка, което означава, че за тях печатните медии не представляват интерес. Може би, защото от много командировки по света и у нас, явно не им остава време да четат.
В България бюджетът не предлага никакви социални услуги и затова в тази криза се вижда, че няма отражение върху него. Той се използва само за харчене в определена посока, а не за провеждане на политики.
Мярката за намаляване на данъка е чисто популистка
Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред "БАНКЕРЪ"
"С промяната на ставките разбиват данъчната системата. Сравненията с други държави не работят, защото всяка държава си има собствена система с нейни особености. Когато се променят данъците, трябва да се гледа цялостно. Тази мярка е чисто популистка и политическа и няма никаква отражение върху икономиката. Отваря се и въпросът за политическо договаряне", заяви пред "Банкеръ" бившият зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.
Според Дацов намаляването на ДДС за ресторантите всъщност ограбва потребителите. По думите му никой от вносителите на законовите промени не очаква потреблението да се увеличи благодарение на тях. Ресторантьорите казват, че няма да намалят цените. Дацов акцентира, че намаляването на ДДС като временна мярка означава, че когато ставката бъде върната на 20%, цените ще бъдат увеличени и това отново ще е за сметка на потребителите.
"Като цяло данъците служат за увеличаване на приходите в бюджета и са ефективни, когато се се играе на макро ниво, за да се стимулира икономиката. Играта със ставките по ДДС е на микро ниво", подчерта финансистът.
Дацов отбеляза също, че приходите в бюджета намаляват в последните два месеца, като най-голямо намаление се очаква през юни – около 15%. След това обаче ще има възстановяване на икономиката и в следващите месеци свиването на приходите ще е с 3-4 процента. "Така или иначе бюджетът има достатъчно буфери, така че в 2-3% дефицит няма нищо страшно", обясни той.
Бившият зам.-министър на финансите е на мнение, че в България бюджетът не предлага никакви социални услуги и затова в тази криза се вижда, че няма отражение върху него. "Отново се забелязва, че бюджетът е само за харчене в определена посока, а не за провеждане на политики", обобщи Любомир Дацов.
