Конституционният съд мисли да допусне ли до разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет да бъдят обявени за несъвместими с основния закон последните промени в Закона за хазарт, с които беше наложен държавен монопол в хазартния бизнес. С тях бяха прекратени незабавно лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор". Новороденият монополист остана единственият хазартен оператор с право да разпространява и продава билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарии извън посочените изключения.
Според висшия орган на адвокатурата парламентът е прекрачил конституционната граница за установяване на държавен монопол, който може да бъде налаган върху изчерпателно изброени сфери – железопътния транспорт, пощенските и далекосъобщителни мрежи, ядрената енергетика и оръжейната сфера. "Нито хазартната дейност като цяло, нито обособени части от нея са посочени в конституционната разпоредба. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкувана разширително, защото се явява изключение от общите принципи на свободна стопанска инициатива и на гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, предвидени в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията", мотивира се Висшият адвокатски съвет, според който е въведено класическо монополно положение.
Наред с приведените в подкрепа на искането решения в практиката на КС, Висшият адвокатски съвет изразява несъгласие и недоверие към аргументите на управляващите за осигуряването на повече пари за спорта: "Законът за хазарта не е правен инструмент, с който се осъществява публична политика в областта на спорта. Подкрепата на спорта не е изложена нито в предмета, нито в целите на закона. Ако действителната цел на законодателя е била да увеличи средствата за финансиране на спортните дейности, то той е разполагал с инструменти при съществуващия преди промяната модел на закона – например чрез увеличаване размера на вноските за социалноотговорно поведение или чрез предвиждането на допълнителни задължения за организаторите на хазартни игри. Възможността за регулиране на хазартната дейност с цел подпомагане на спорта от държавата може да ограничава в определен обем правата на стопанските субекти, но не може да ги изключва".
