Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Свободните парични средства в глобален мащаб непрекъснато се увеличаваха през последните месеци и придобиха заплашителен размер. Банките водеха предпазлива инвестиционна стратегия, продиктувана от напрежението между САЩ и Китай, както и от избухналата зараза. Пандемията обхвана много държави, парализирайки икономическата активност, но най-вече тази на развитите страни. В същото това време се увеличаваха финансовите стимули от страна на централните банки. ФЕД дори разшири програма си за изкупуване на книжа включвайки корпоративните облигационни емисии, подпомагайки директно корпорациите. Европейската централна банка също влезе в директна битка със задаващата се рецесия и обяви пакет от мерки за безпрецедентните в историята 1.35 трилиона евро за подпомагане на банковата система на еврозоната.
Дългите паричните позиции в световен мащаб се увеличават до немислими до скоро нива и вече сериозно тежат на пазара. Въпрос на време е инвеститорите да развържат по-смело кесиите си, когато ще видим значително покачване на цените на суровините и на по-рисковите книжа.
Пазарните настроения продължават да се подобряват на фона на по-добрите от очакваното данни за продажбите на дребно на САЩ и подобряване на инвеститорските нагласи в Германия. През последните няколко дни се забелязва засилен интерес към по-доходоносните, но и по-рискови инвестиции, каквито са корпоративни книжа, но и към такива емитирани от правителствата на държави с по-нисък кредитен рейтинг.
Българските еврооблигационни емисии са един от предпочитаните от инвеститорите. Те са с присъден рейтинг ВВВ от Standard Poor’s. Той е инвестиционен, но в долната част на скалата. Ето защо през последните седмици те привличаха вниманието на инвеститорите, повишавайки цената си и понижавайки доходността си. В същото това време възвръщаемостта на аналогичните немски книжа се задържа на относително стабилни равнища, в резултат на което разликата в доходността им се стопи от 200 до 100 базисни точки, приближавайки се до пред кризисните нива от 70 базисни точки за емисиите с падеж след осем години.
Цената на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се беше сринала с 20 евро до 115 евро за 100 номинал, но вече се възстановява. Тя вече се договаря при 124 евро, осигурявайки доходност от 1.35% на годишна база. Книжата с падеж 2028 г. бяха олекнали с 11 евро, но през последните седмици поскъпнаха със 6 евро, изтривайки част от загубите. В момента те се договарят при доходност от 0.52% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа също се възстановяват от претърпените загуби. Цените им се повишават, а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се понижава. Книжата с падеж 2027 г. се договарят при 0.42%, а тези с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г. на нивата от 0.2%, 0.17% и 0.02% на годишна база.
Министерството на финансите със задоволство наблюдава случващото се с българските книжа в очакване на момента, в който ще е възможно отново да предложат на вътрешен първичен пазар държавни ценни книжа. А защо не и на външен!?
Нека да припомня, че в края на април бяха отхвърлени всички поръчки за покупката на 200 млн. лв. петгодишни книжа, защото финансовия министър прецени, че предлаганата от инвеститорите цена е твърде ниска, т.е. доходността висока.
