Г-н Папазов, ще говорим за спортния мениджмънт в България, но да тръгнем с нещо лично: как би се почувствало в края на 1970-те години – насред зрелия социализъм – едно малко софийско цесекарче, ако някой му беше подхвърлил, че един ден ще държи 35% от акциите на „Левски“?
Не знам за тогава, но ако сега, няколко дни преди да започне кампанията по придобиване на акциите на „Левски“, някой ми беше казал същото, със сигурност щях да бъда изненадан. Целта беше чрез акциите отборът да бъде спасен – мотивирало ме е единствено това, а не желанието да бъда собственик. Шокът беше огромен – най-богатият човек в държавата и собственик на клуба се оказа бежанец в Дубай.
Защо почти навсякъде по света футболът е мултимилионен бизнес, а у нас всички, които са се докоснали до този спорт, хленчат, че това са само и единствено невъзвратими харчове?
Такава е реалността. Успехът на даден клуб се определя от финансирането. Основните приходи идват от билети, реклама, ТВ-права и мърчъндайзинг. Но на кой от тези фактори да се основаваме тук? Стандартите са отчайващи. Огромно е разминаването между желанието за успех и средствата, с които да бъде постигнат.
Това говори за слаба бизнес култура от страна на собствениците, макар че във футбола се изредиха едни от най-богатите родни бизнесмени.
При финансовия авторитет на Васил Божков, може ли така безобразно да му се е управлявал клуба? Макар че, след като той стана собственик, „Левски“ временно беше спасен. Той – като крал на хазарта – имаше една цел: да бъде първи и да победи Кирил Домусчиев. Грехота е при огромните пари, които са изсипани в „Левски“, клубът да е на този хал.
Преди това Божков притежаваше ЦСКА, където го наследи тогавашният най-богат българин – Илия Павлов, който също не постигна особена бизнес перспектива във футбола. През сектора се извървяха Гриша Ганчев, ВИС, СИК, ТИМ и кой ли не още, но успешните бизнес модели се броят на пръсти. За какво говори всичко това?
Класическа липса на експертиза. Когато имаш пари, трябва да купиш добра експертиза. Собственикът е този, който трябва да направи добрата бизнес организация, при основното условие, че приходите трябва да бъдат равни на разходите. Минимум. Най-нормално е да искаш да спечелиш. ТИМ и досега демонстрира отлично управление на футбола във Варна, като създават комфорт, без мегаломания.
Те ли са светлия пример в управлението на футбола у нас?
Светлите примери са „Царско село“ и „Славия“ – без нито лев помощ от държавата са на плюс. Развиват български играчи и децата в школите знаят, че като се трудят – имат шанс за чужбина и никой няма да ги спре. Иначе държавата трябва да помага, има механизми. С двете ръце гласувам за проекта „Берое“ в Стара Загора, където освен футбола, се развива и баскетбол – мъже и жени. Повече от очевиден е примерът със Злати Живков, който шести мандат е кмет на Монтана – в най-бедния край на държавата, през 2015 г. той имаше три финалиста и два шампиона в спорта. Това е феномен. Ако в нещо мога да упрекна държавата, то е, че през годините тя е давала възможности на собствениците на „Левски“ и ЦСКА да използват авторитета си, за да не плащат данъци и осигуровки. Да не говорим, че „Левски“ и ЦСКА винаги са били дойни крави в очите на мениджърите. Така потънаха и двата клуба .
Преди години Александър Томов пробва да изсветли заплащането в клубовете, но омертата веднага го посече.
Ще дам елементарен пример. В Белгия, за да получиш си заплатата, първо трябва да докажеш, че са ти платени данъците и осигуровките. Защо и тук да не е така?
ЦСКА 1948 тръгна изцяло по формулата само с български футболисти.
Имам друго мнение. Винаги трябва да се търси идеалната среда, качествените чужденци помагат, казвам го като треньор.
Сега се разгаря полемика около моделите за управление в спорта – модел „Бащица“, модел "Фенове собственици", модел "Изборно ръководство". Какво ще избере „Левски“?
В „Реал“ и „Барса“ президентите се избират от феновете. Клубовете обаче не са акционерни дружества, а обществени организации. Синият фен тук има много опции да бъде полезен на своя клуб: членски внос, билет, годишен абонамент, артикули. В „Барса“ това са 12-13% от милиардния им бюджет.
При това положение феновете ще имат доста високи изисквания за постижения и начин на игра. Тъжната истина е, че част от агитките и на „Левски“, и на ЦСКА доскоро бяха храненици на „бащиците“ и не само, че не купуваха билети, а получаваха пари за хореографии и скандиране.
Съветвам феновете не да отделят успехите от добрата игра, а да бъдат част от възможността те да бъдат постигнати.
Е, кой модел ще изберете вие с Наско Сираков? Като мажоритарни собственици, ще търсите ли едър финансов акционер?
Възможен е само един модел. Мажоритарният пакет акции да остане изцяло в Наско, за да може синята общност веднъж завинаги да изчисти съмненията си за бъдещето на клуба. Ще обиколим цяла България и ще се срещнем поотделно с всеки, който ни повярва и има желание да помогне. Българинът винаги се съмнява, когато дарява.
И с право: много измамници минаха на небосклона и много благородни каузи бяха опорочени.
Вероятно е така, но у нас мисленето е негативно, властва недоверието. А на нас ни трябва доверие и то на кредит. В управлението най-истински са вторите мандати – ако си управлявал добре, заслужаваш втора възможност. Първият път те избират по убеждения, втория – заради показани качества. Може ли някой да каже защо Наско Сираков 8 години беше извън „Левски“? Хората се плашат от силните личности. Те искат да бъдат управлявани от мекотели.
Споменахте имената на някои „елитни бежанци“ като Цветан Василев, Васил Божков. Имали сте преки и косвени взаимоотношения с тях, какво е впечатлението ви от работата им?
С Божков не съм имал близки взаимоотношения, но никога не съм се срамувал и няма да се срамувам от контактите си с Цветан Василев. Макар и за кратко, той беше сред най-сериозните инвеститори в българския спорт. Известни са проектите му с футболния „Ботев“ Пловдив, с баскетболния „Левски“, многократно беше спонсор и на БФС, рекламираше чрез Стоичков. Това е човек, който може би невинаги е попадал на подходящата експертиза, но в шестгодишната си работа с него аз никога не съм имал вмешателство – невъзможен лукс у нас.
Веднага ще ви отговорят, че да, тези хора са харчили много, но заграбени пари.
Не съм адвокат на г-н Божков, но никой никого не е карал насила да търка билетчета. А неплатените данъци и такси трябва да се докажат в съда. Мога да кажа само добри думи също и за работата си с Валентин Златев в „Лукойл“.
В момента и той е „на дузпата“, дали няма да се присъедини към „елитните бежанци“?
На много хора това им се иска. Българският народ става рядко щастлив, когато някой „изедник“ пострада. Такава е съдбата на богатите хора тук.
Разговора води Емил Янев
Константин Папазов е баскетболен треньор, бизнесмен, акционер в ПФК „Левски“ с 35 процента.
