„Недей изучва глупостите/ на новите ни времена (…) Иди в най-древните години"
Тези заръки са от стихотворението „Съвети за наука“ на Иван Вазов. Само след дни – на 27 юни – честваме 170 години от рождението му, но тези съвети звучат актуално и днес – в контекста на дигитализацията на културното наследство. Още повече, че при процеса на дигитализация се отстраняват „глупостите", направени в различни времена.
Един пример: преди години с фотоматериали с изтекъл срок на годност и при лоши метеорологични условия е снимана старинната част на Пловдив. Резултатът е, както би възкликнал авторът на „Иде ли?“ „каква мъгла, какъв гъстък думан“… Но след дигитализацията резултатът е повече от добър и старинната част на Пловдив поне визуално е запазена за бъдещите поколения. Така вече във формат TIFF, в 150-180 МБ, са записани и кариатидите (каменните жрици с одежди, обърнати като цветни чашки) в Свещарската гробница (от 1985 г. в списъка на ЮНЕСКО), както и още 350 културни обекти с национално и световно значение.
За тези обекти в Националния институт за недвижимото културно наследство съществува специален визуален архив – фотограметрични плаки с размери 6/9 см и 13/18 см. Те са около 15 000 и се ползват както при реконструкции на сгради и при реставрации на паметници на културата, така и пазят спомена за културни ценности от национално значение, които вече са безвъзвратно загубени. В същото време не е особено радостна новината, че тези 15 000 плаки са запечатали върху себе си едва 350 обекта (по-малко от 25%) от всичките най-ценни 1490 културни ценности от световно и национално значение, които са предвидени да бъдат обект на дигитализацията.
За самоуспокоение малко статистика – ако за дигитализирането на плаките с 350-те обекти екипът, изпълнил задачата, е употребил 30 вида специални почистващи препарати (външно) и 97 литра кафе (вътрешно), то спестявайки си хипотетичното дигитализиране на хилядите фотограметрични плочици на останалите 1140 обекта, той е избегнал риска от сериозни сърдечни аритмии.
Шегата настрана, но надеждата е, че при дигитализирането на документния архив на всичките 1490 културни ценности все пак ще е възможно да се извлече достатъчно информация по какъв начин някога са изглеждали обектите. Освен това процедурата е важна и за събирането на едно място на цялата информация за важни културни обекти, като тези от световно значение, например. Какво по-конкретно имаме предвид? Докато в Министерството на културата течеше демонстрацията на успехите при дигитализирането на фотограметричните плаки, включително със снимки от Свещарската гробница, няколко етажа по-горе, се решаваше съдбата на проект, също свързан с нея, озаглавен „Завръщане към автентичността". След повече от час и половина обсъждане проектът бе отхвърлен единодушно от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Отрицателно бе и становището на Националния институт за недвижимо културно наследство. Без да навлизаме в сложни професионални спорове, само ще отбележим, че проектът на проф. Диана Гергова е спечелил конкурс за финансиране от американския посланически фонд за опазване на културното наследство. Сред идеите му е подмяна на ел. инсталацията и триизмерно експониране на наискоса (малкият храм), поставен пред ложата на владетеля, който в момента е представен само с фасадата си. Един от основните упреци срещу проекта на проф. Гергова е, че тя не е представила проектите от предишното и единствено засега залепяне на фасадата на наискоса, извършено през 2005 г., които биха гарантирали приемственост и по-качествена реставрация.
Не сме представили проектите, защото тях ги няма никъде – категорична бе проф. Гергова и посочи, че ги е търсила и в Националния институт за недвижимо културно наследство, и в Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС), и в музеите и общините на Разград и на Исперих.
Все пак надеждата умира последна и очакванията ни са, че някъде, сред стотиците хиляди страници, които скенерите в процеса на дигитализацията ще обработват, и след десетките литра кафета, които и техните оператори ще изпият, ще изскочат и въпросните проекти. Защото в противен случай някой ще трябва да отговаря за недокументирана намеса в обект от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – нещо, меко казано, недопустимо.
