Ето това написа във Фейсбук писателят Захари Карабашлиев:
– Знам, че от мен най-малко се очакват песимистични послания, но това е такова. Изисква се голяма самодисциплина да потискам всичко, което мисля за моралното свлачище, върху което сме принудени да се задържаме пряко сили повечето що-годе нормални хора в България… за тази ценностна хавра. Не че мнозинството тук сме без кусури, пази боже! Но след цялата тази свинщина от последните седмици, която дори не мисля да споменавам тук, ще кажа това: живеем в едно от срамните времена на България.
Срамни не толкова за “тая повилняла сбир от вълци и кози…” (Яворов, “Родина”), а за тези от нас, хора на словото, интелектуалци, общественици, които уж имаме какво да кажем и имаме трибуната да го кажем без да ни пратят в Белене, но мълчим и сумтим по най-важни теми, защото те не ни засягат пряко. Е, мълчете достатъчно дълго и ще Ни засегнат. Един по един. В случай, че не сте го разбрали – злото настъпва. И дори не се бори с нас, защото ние не се борим с него. А и защото се е мултиплицирало на всяко ниво, ерозирало е най-фундаментални човешки устои, а и вирее в метастази там, където доброто бездейства. Вазов е прозрял силата му отдавна: “по-зло от оръжие стои в нашта власт – Апатията!” Познато, нали? Апатията.
И ако трябва да завърша с някакво възможно решение, то може би е: всеки е способен да направи своя избор злото да не властва чрез него. Това е. Хубава седмица!
И справка за неуките властници:
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ пише проза и драматургия, автор е на романа „18% сиво“ – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC „Голямото четене“.
Карабашлиев е носител на наградите „Роман на годината“ (Фондация „ВИК“), „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани са на много езици.
Включен е в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза 2018“.
