Тази година се навършиха 75 години от завършването на Втората световна война и победата над фашистка Германия. Има вече толкова много документи, книги, спомени, филми, но все още се откриват и малки тайни, които показват и другата страна на войната – човешката. Една такава се е случила по време на конференцията в Техеран през 1943 г., която събира "Тримата големи" – ръководителите на съюзниците във Втората световна война – САЩ, Великобритания и Съветския съюз, обединили се в антихитлеристката коалиция.
На 28 ноември Франклин Делано Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин се срещат за първи път в столицата на неутрален Иран. "Трудно е да се намерят хора по-различни от тях", казва един от преводачите, присъствал на конференцията. Те се срещат, за да обсъдят въпроса за откриването на втори фронт в Северна Франция, т.н. операция "Овърлорд". В хода на разговорите става дума и следвоенното устройство на света.
На 29 ноември преди началото на пленарното заседание на конференцията се състояла тържествена церемония, която се превърнала в демонстрация на съюзническото единство в борбата против общия враг.
В този ден от името на крал Джордж VI и на английския народ бил връчен на жителите на Сталинград специално изработен меч. Големият блестящ меч с двуръчен ефес и инкрустирана ножница, изкован от най-опитните потомствени оръжейни майстори на Англия символизирал дължимото уважение към героите на Сталинград – града, където беше прекършен гръбнакът на фашисткия агресор.
Чърчил връчил меча на Сталин с думите: "Негово величество Джордж VI ми повели да връча на град Сталинград този почетен меч, направен по скица, подбрана и одобрена от негово величество. Този почетен меч е изработен от английски майстори, чиито прадеди в продължение на много поколения са се занимавали с изработване на мечове. Върху острието на меча е гравиран надпис: "Подарък от крал Джордж VI на хората със стоманени сърца – гражнадите на Сталинград, в знак на уважение към тях от английския народ."
Това е един малък факт, останал в спомените на участниците в Техеранската конференция през ноември 1943 г., но и свидетелство за плодотворността на военното и политическото сътрудничество между САЩ, Великобритания и СССР през годините на Втората световна война.
