И децата знаят, че когато имаш всички части от едно цяло, трябва да ги събереш, за да има какво да покажеш.
Като станат големи, започват да разбират, че човек не винаги има възможност да сглоби целия пъзел, да съедини всички парчета и да каже -voilà – ето пълната картина. И причините за това са различни. В случая, който ще ви разкажем, те са просто… болезнен ребус.
Става дума за тракийската гробница край село Свещаре, вписана в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1985 година. Тя е открита три години по-рано – през 1982 г., но за посетители е отворена едва през 2000 година. И през 1998 г., когато се работи по предстоящото откриване на гробницата за широката публика, и през 2005 г., когато се появяват възможности за намиране на финансиране извън оскъдните бюджетни средства (по програма ФАР), археолозите правят опити една от уникалните скулптурни композиции в гробницата, която наричат "наискос", да бъде експонирана триизмерно с всичките й оригинални части, намерени при разкопките.
Въпросният наискос е бил поставен пред ложето на погребания владетел, за който се смята, че е Дромихет – властелинът на гетите, управлявал двете страни на Долния Дунав (днешните България и Румъния) около 300 г. пр. Христа. Тази композиция е интересна за научната общност, защото имитира интериора на храм и крие тайната на обезсмъртяването, за което учените предполагат, че се е извършвало именно зад този своеобразен предшественик на по-късните олтарни стени в християнските храмове.
Но поради липса на средства и при двата пъти голямата цел – цялостното излагане на наискоса – не е била е постигната. При втория път – през 2005 г. – все пак част от композицията е залепена – и днес посетителите могат да видят фасадата – три крила на една двукрила и на една каменна врата. Но така или иначе археолозите продължават да търсят начини да осъществят първоначалното си желание. Заради това през януари 2018 г. с разрешение на Министерството на културата (Писмо за съгласие № 68-00-189/04.01.2018 г.) екип от археолози, работили по гробницата още от момента на нейното откриване, кандидатстват с проект пред „Американския посланически фонд за опазване на културното наследство“ и… получават одобрение! Печелят финансиране – 184 000 долара – за подмяна на ел.инсталацията, за художествено осветление, за цялостно експониране на наискоса и за създаване на промоционални продукти – диплянки, рекламни материали, като всичко това трябва да изпълнят в срок от една година.
Тържествената новина е обявена през октомври 2018 г. в главната зала на Археологическия музей в София от тогавашния посланик на Съединените щати у нас Ерик Рубин в присъствието на заместник-министъра на културата Амелия Гешева, на археолози, включително и на главния археолог на обекта проф. Диана Гергова, както и на културни експерти. Ерик Рубин подчертава, че финансовата подкрепа има за цел да се допринесе за опазването на културното богатство на България и за развитието на нейната туристическа индустрия.
Оттук нататък вероятно очаквате историята да приключи благополучно. Но уви, не се дочуват радостни песнопения от тракийската гробница. Започва мъчителен процес по съгласуване. Сякаш проектът е спечелен не от археолози, работили години наред на гробницата в Свещаре, а от група безделници, които хал хабер си нямат ни от реставрация, ни от консервация, ни от културно наследство. Разбира се, никой не оспорва, че законът трябва да се спазва, но имайки предвид, че проектът е спечелен през 2018 г., удължен е с една година – до октомври 2020 г. (заради липса на регламентация в подзаконови документи, които да отговарят на изискванията на ЮНЕСКО и ИКОМОС, въведени още през 2011 г.),но и до момента не е започнал, сякаш духът на Дромихет се гневи, че искат да го събудят.
Започва едно мъчително издирване на проектите, по които е било извършено залепянето през 2005 г. – те не могат да бъдат намерени нито в Националния институт за недвижимо културно наследство, нито в Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС), нито в музеите и общините на Разград и на Исперих. Сякаш някой или умишлено ги крие, или е проявил безстопанственост и ги е загубил. И докато най-накрая от Националния институт за недвижимо културно наследство обявяват в становището си по проекта „ползването на архивна документация не е единствената възможност за изясняване на проблема“, от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности са непреклонни и изискват. Тук няма да навлизаме в сложна експертна материя, свързана с диамантени въжета за рязане, различни видове лепила за камък, спорове за обратимо и необратимо закрепяне на фигурката на богинята Нике, технологии с топъл въздух за отлепяне и не на последно място със задания и с цялостен план как ще протичат бъдещите реставрационни и консервационни мероприятия на Историко-археологическия резерват "Сборяново".
С две думи пред екипа, спечелил проекта, се възлага работа за поне година и половина, която има една единствена цел – да го забави, да компрометира екипа археолози, спечелили проекта, и най-естественото – да откаже „Американския посланически фонд за опазване на културното наследство“ да подкрепя български проекти.
