На фона на една от най-тежките здравни и икономически кризи, Еврогрупата избира своя нов председател. Трима кандидати ще се борят за гласовете на финансовите министри от еврозоната на 9 юли.
Досега свои кандидатури излъчиха Испания, Люксембург и Ирландия. Някой измежду номинираните ще наследи на поста португалеца Марио Сентено, чийто 2.5-годишен мандат изтича на 13 юли. Очаква се след това Сентено да намери пристан на лидерския пост в централната банка на Португалия.
Надя Калвиньо (Испания), Паскал Донохое (Ирландия) и Пиер Граменя (Люксембург) ще се борят за минимум 10 от гласовете на 19-имата министри в Еврогрупата.
Испанският министър на икономиката
Надя Калвиньо
се възприема като водещ кандидат. Номинацията й е добре обмисляна от голям брой нейни колеги, заради 12-годишния ѝ опит в Европейската комисия. Не бива да забравяме, че Калвиньо бе и кандидат за шеф на Международния валутен фонд миналото лято, но отпадна от надпреварата, отстъпвайки пред единно посочения кандидат на Европейския съюз – българката Кристалина Георгиева.
Калвиньо изглежда безпроблемна опция за социалистите, които несъмнено ще се борят постът да остане в техния лагер. Препъни камък пред избора й обаче може да се окаже липсата на географски баланс, защото южните държави в ЕС си подсигуриха доста ключови постове в европейските финансови институции. Например – комисар по икономиката е италианецът Паоло Джентилони, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ е друг италианец – Андреа Енрия, а шеф на Европейския банковия орган е испанецът Хосе Мануел Кампа.
Разбира се, ключова ще е и партийната принадлежност.
Пиер Граменя
се смята за "човек на либералите".
Люксембургският министър е един от най-старите членове на Еврогрупата и седемгодишният му опит би бил предимство, когато дойде време да се търси подкрепа от министрите в център-дясно.
Засега най-малко се знае за кандидата на Ирландия –
Паскал Донохое,
но предварителните нагласи са, че ако няма ясен консенсус в Еврогрупата, новият председател ще е Пиер Граменя.
Друг ключов момент при избора на председател ще са
разногласията между Севера и Юга
относно спасителните фондове на ЕС. Предстоят разгорещени преговори за спасителната програма от 750 млрд. евро, която бе предложена от Европейската комисия. Планът породи множество различни мнения, както в Еврогрупата, така и в ЕС като цяло, защото северните държави го определят като твърде щедър. Част от страните членки на ЕС искат средствата да са обвързани с конкретни ангажименти, за които всяка страна ще работи, а държави като Австрия твърдят, че стимулите изобщо не трябва да се раздават безвъзмездно, а само под формата на заеми.
Новият началник ще има и други предизвикателства
пред себе си. Например как ЕС ще обслужва натрупващите се дългове, с които планира да финансира антикризисните програми.
Освен това новият лидер на Еврогрупата ще се сблъска и с външни предизвикателства като спад на международната търговия, новите споразумения с Обединеното кралство, което вече напусна ЕС, както и изтеглянето на САЩ от преговорите за въвеждане на глобална система за цифрово данъчно облагане.
До 2023 г. следващият председател на Еврогрупата ще трябва да се пребори с трудности като приключването на Банковия съюз и прегледа на фискалните правила на ЕС. В близко бъдеще се очаква също България и Хърватия да придвижат напред своите кандидатури за членство в Банковия съюз и валутния механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята на еврозоната".
