65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше образование, а 1/3 от населението преценява, че живее в бедност и дори в мизерия. Това показва проучване на Агенция "Медиана", проведено сред 1000 души този месец. Лансираната идея, че бедността се основава преди всичко на етнически и образователен признак не намира потвърждение в данните от изследването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше (20%) образование, а 80% са от български етнос.
Данните сочат, че по-скоро става дума за възрастова зависимост при бедността и преди всичко за напускане на активната трудова възраст и придобиване на статуса "пенсионер" – 64% от бедните и мизерстващите са хора над 50 години.
Като цяло по основните теми българите остават скептично настроени:
67% смятат, че материалното положение на пенсионерите се влошава, докато само 5% са на противоположното мнение.
56% от българите смятат, че през последните години положението с корупцията се влошава. За сметка на това едва 9% са оптимисти, че има подобрение. На практика огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване.
55% виждат влошаване и по отношение на екологията и опазването на околната среда.
Малко над половината от анкетираните (51%) считат, че образованието също се влошава срещу 15%, които твърдят, че се подобрява. Достъпът до качествено образование е силно засегнат от икономическото неравенство в обществото. Показателно в това отношение е мнението на самите бедни – 34 % от тях смятат, че едно бедно дете има минимален или никакъв шанс да получи качествено образование. Въпреки това според хората системата на общественото образование все още функционира и осигурява възможност за достигане до желаната образователна степен.
Също близо половината от сънародниците ни (49%) забелязват влошаване в здравеопазването. Мнозинството от запитаните (56%) споделят, че възможността за достъп до качествени медицински грижи в системата на "безплатното" здравеопазване е минимален или дори нулев. Проучването сочи, че 1/3 от българите са лишени (или се чувстват лишени) от реална здравна помощ и могат да разчитат само на формална такава.
48% са на мнение, че ситуацията с престъпността се влошава срещу едва 19%, които не мислят така. Сходен е и броят на скептиците по отношение на правораздавателната система – 47%. 40% пък виждат влошаване относно системата за подпомагане на бедните и крайно нуждаещите се.
По отношение на работата на администрацията общественото мнение е на кантар – 24% смятат, че има влошаване, докато 23% виждат подобрение. Единствената тема с превес на оптимистичните нагласи е инфраструктурата – състоянието на пътищата и водоснабдяването. 41% от българите смятат, че подобрение в това отношение има, докато 32% остават скептични.
Според близо половината от анкетираните (49%) държавата трябва да насочи усилията и финансовите си ресурси най-вече към здравеопазването.
На второ място се нарежда развитието на икономиката (37%), а на трето – образованието (33%). 30% искат държавата да се погрижи за корупцията, а 27% – за материалното положение на пенсионерите. Малко под ¼ от българите (24%) искат усилията на държавата да са насочени към разрешаване на проблема с престъпността.
Най-слаба заинтересованост българите проявяват към темата за работата на администрацията – едва 2% заявяват, че искат държавата да предприеме мерки в тази насока, както и за екологията – 8%.
Запитани кое е най-важното за развитието на една страна, мнозинството от анкетираните (58%) заявяват, че това е човешкият капитал. На второ място, но със значително по-малко процентно измерение – 12%, се нареждат природните богатства. 10% пък възлагат надежди на чуждите инвестиции, а 6% – на технологиите.
64% от българите напълно подкрепят идеята държавата да си постави като абсолютен приоритет създаването на добър човешки капитал – добро и всеобхватно образование, достъпно здравеопазване и ликвидиране на крайната бедност. 27% пък считат, че това може да се получи от само себе си с повишаването на стандарта на живот и доходите. Едва 2% са скептични, че държавата не може да го постигне, а други 2% са на мнение, че това би означавало да се разпилее много ресурс и да се навреди на икономиката и бизнеса.
