Финансовият министър Владислав Горанов получи мандат за начало на преговорите с Европейската комисия, в хода на които ще кандидатстваме за заем в размер на 500 млн. евро по инструмента "SURE". За да получи достъп до средствата, България трябва да предостави на Еврокомисията гаранции на стойност малко над 107 млн. евро.
С получените средства правителството планира да увеличи бюджета на НОИ с 1 млрд. лв., обезпечавайки по този начин провеждането на българската схема за запазване на заетостта "60/40". Любопитното е, че началото на преговорите с Брюксел съвпадна с ключови промени в условията за получаване на средства по тази мярка. Срокът за кандидатстване бе удължен до септември, но при необходимост ще се продължи и до края на годината.
Почти всичко около
европейския инструмент "SURE"
се изясни още преди седмица, когато парламентът скоростно прие втората актуализация на бюджета за тази година и подпечата участието на страната ни в него. Актуализацията бе приета единодушно от депутатите на първо и второ четене, въпреки че има няколко сериозни въпросителни.
Например в закона бе записано, че "Съгласно проекта на гаранционното споразумение, в случай че държава-бенефициент на помощта не погаси част или цялото си задължение по отпуснатия по инструмента заем, Европейската комисия ще отправи искане към гарантиращите държави за предоставяне на сума до максималния размер на предоставената гаранция за погасяване на необслужените задължения".
С други думи, държавите, които съвестно погасят заемите си, ще трябва (евентуално)
да платят и сметките на недисциплинираните
членове на общността. Както се казва – в името на европейската солидарност.
Все пак повечето анализатори смятат, че към момента заем по програмата "SURE" е по-изгодната опция за България, тъй като е с по-изгодна лихва, отколкото ако бъде пласирана емисия държавни облигации на международните пазари.
Всъщност средствата, които Европейската комисия ще предоставя на държавите членки, ще бъдат набирани от финансовите пазари. Едно от основите предимства на подобно финансиране е, че в своята цялост ЕС има възможно най-добрия кредитен рейтинг – ААА. На практика това означава, че условията ще са много по-добри, отколкото ако
България сама да пласира облигационен заем.
Трябва да се знае и друго: общият бюджет на инструмента е 100 млрд. евро, но "SURE" е с ограничен срок на действие – до края на 2022 година.
В отговор на коронакризата, правителството одобри и
включването на страната в Паневропейския гаранционен фонд.
Той ще бъде в размер на 25 млрд. евро и има за цел да предоставя гаранции по операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в подкрепа на малки и средни предприятия, предприятия със средна капитализация и корпорации.
Очаква се Паневропейският фонд да мобилизира до 200 млрд. евро, които ще послужат като краткосрочна капиталова подкрепа за европейската икономика. Той ще се финансира от държавите членки и ЕС, като приносът им ще е под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите и свързаните с тях разходи на ЕИБ и ЕИФ по финансирането на предприятията. Делът на България в капитала на ЕИБ е 0.21 %, т.е. гаранцията, която ще предостави, е в размер на 51.5 млн. евро.
В рамките на този инструмент
ще се работи по две схеми:
предоставяне на директно финансиране или на гаранции за високорискови операции. Получатели на средствата ще бъдат малки и средни предприятия, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват временни затруднения заради пандемията от COVID-19. Приоритетно ще се финансират фирми, предоставящи важни обществени услуги и по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието.
По тази схема България ще работи с ЕИБ чрез Министерството на икономиката, Министерството на финансите и Българската банка за развитие (ББР). Интересът на правителството е да компенсира сумата на предоставените гаранции с проекти, чрез които да бъдат финансирани български предприятия и средствата – в крайна сметка, да се върнат в нашата икономика.
КАРЕ
"60/40" с нов дизайн
Мярката "60/40" ще действа до 30 септември и това ще струва на държавата 1 мрлд. лева. До момента по нея са разплатени близо 130 млн. лв., за да се запазят 160 000 работни места в 9000 предприятия. Подадени са около 17 000 заявления от работодатели, отчете премиерът Бойко Борисов на 1 юли по време на редовното правителствено заседание. Прогнозите на кабинета са, че с удължаването на мярката и промените в нейния регламент, ще се запази заетостта на около 300 000 работници от различни сфери.
Подпомагането на работниците ще е по същата схема – за всеки осигурен работник и служител ще се предоставят средства в размер на 60% от осигурителния доход за май 2020 г. и 60% от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Отпада изискването работодателите да са платили данъци или осигуровки за 2020 г., но трябва да са ги декларирали като дължими. Тоест, трябва да са платили данъците си към 31 декември 2019 година.
Разширява се обхватът на секторите, които могат да кандидатстват, като се поставя специален акцент на работниците и служителите в сектор хотелиерство и ресторантьорство.
В сектор здравеопазване всички, които нямат договори с НЗОК, ще могат да кандидатстват за компенсации. Сред "новото попълнение" са лекарите по дентална медицина, частни детски ясли и градини, учебните центрове.
От 1 юли мярката "60/40" ще действа заедно с две нови програми, финансирани с евросредства. Работодателите в секторите "Пътнически превози" и "Туризъм" ще могат да кандидатстват както по схемата, така и за допълнителни компенсации от 290 лв. на работник. Те получават достъп и до схема за наемане на безработни за период от 3 месеца, за което ще получават 610 лева плюс осигуровките. Работодателите нямат право да искат подкрепа за едни и същи лица по двете мерки едновременно.
Срокът за обработка на заявленията най-вероятно ще бъде увеличен от 7 на 10 дни.
