Ако ще има пик есента и сериозно увеличение на случаите на COVID-19, ще е паралелно с другите зимни инфекции в края на октомври – ноември. Това каза пред БНТ директорът на Центъра по заразни и паразитни болести и член на Националния оперативен щаб проф. Тодор Кантарджиев. „Ще започнат случаите на коронавирус да се увеличават от септември със застудяването на времето и събирането на много хора със започването на учебния процес. Ако ще има пик есента и някакво сериозно увеличение, то ще е паралелно с другите зимни инфекции в края на октомври – ноември. Вирусът е нов и имаме толкова да учим за него. Поведението на хората дори ни стана неясно. Трябваше да задържим още две седмици и днес можеше да имаме 15, а не 165“, посочи професорът.
По думите му секвенирани са вече първите щамове на коронавируса в Националния център се направи нова генерация секвенция и са качени вече в Световната ген банка и се анализират. „От 35 секвенирани щама, 33 са подобни на циркулиращите в Европа. В нашите щамове някои от мутациите липсват. Може би на това се дължи различният начин на разпространение в страната. Два от тях са идентични на началния китайски щам, който не знам как е дошъл, след като държахме под карантина всички, които се върнаха от Китай”, допълни Кантарджиев.
Според него основните изводи са, че следващата седмица ще могат да кажат какви мутации са доминиращи в нас и дали те са свързани с поведението на вируса и промени в заболяването. „От тези пациенти каква е епидемичната връзка и от кои държави са дошли. Утре започва секвенирането на още една група щамове“, уточни той.
„Работим в момента по нивото на клетъчния имунитет на хората, които са преболедували, които боледуват и тези, които са били в контакт с вируса без да разберат“, допълни проф. Кантарджиев. По думите му има две версии за коронавируса – да стане сезонен като сезонните инфекции и другата е да не се събираме на мероприятия, за да не се стига дотам.
„Имаме много чести срещи с премиера за обстановката с коронавируса – около 2-3 пъти седмично. Трябва да бъдат убедени всички болници, че трябва да развиват капацитета си и да поддържат квалификацията на лекарите си да ползват защитни средства и всеки пациент да се третира като вероятно заразен“, посочи Кантарджиев.
„Намаляването на случаите беше моментът, когато трябваше да бъдем твърди като нация още две седмици. Ако бяхме издържали, случаите щяха да намалеят до такава степен, че сега да се пазим само от вносните случаи. Днес са 156, но аз казах, че и 200 могат да станат. Проблемът не е, че правим много тестове, а че положителният процент е голям. Областите на страната са огнища. Столичното РЗИ вече говори за дифузност. Това значи, че трябва да пазим възрастните хора, хронично болните и хората с имунен дефицит“, обясни той. Според него трябва в предприятията да има такава обстановка, че хората да не се страхуват и да крият, че са болни, защото това е най-опасното.
„В момента големият брой тестове за коронавирус са от ръководители на държавната администрация, които изследват работниците от административна структура, както и собствениците на предприятия, които също тестват. За тях е по-добре да организират такива мерки, че да не се допуска разпространение в колективите и да се хващат първите случаи, отколкото да се дават после пари за тестове на всички в предприятието. Ако мерките са взети от началото, после няма да се дават пари за тестове на всички“, посочи проф. Кантарджиев.
По думите му трябва да има такава обстановка, че хората да не се страхуват и да крият, че са болни. „Българинът обича да прикрива от край време, а това е най-опасното. По-добре да се вземат мерки. Ако се крие инфекцията и мислиш, че няма да се разчуе, сам ще трябва да си закриеш предприятието“, каза още професорът.
Той допълни, че при 80 – 90% са без симптоми или с леки такива и хората си мислят, че ще им мине, но трябва да се търси лекарска помощ, защото могат да заразят възрастната си майка или баба и ще съжаляват. Кантарджиев посочи, че резултатът от събития като вчерашния мач се вижда до 10 дни, важно е една седмица хората да намалят тесните си контакти с близките си.
„Не бях на мача вчера, но министрите на здравеопазването и на младежта и спорта бяха. Радвам се, че политиците се вслушаха в съветите хората да са през ред и през стол на стадиона. При младите хора емоцията надделява. Това, което предупредих, е, че когато се крещи, вика и пее, заразяването е най-възможно, защото се създава аерозол, който е опасен. Трябва да живеем с мисълта за тази болест и да спазваме мярка. Разумно е семейства да се срещат, да се виждат, но на открито“, обясни още Кантарджиев.
Професорът отново посъветва: „Резултатът от такива събития като вчерашния мач се вижда до 10 дни след това. Опасно е за тези, които са били на мач, когато се върнат в къщите си. Те една седмица трябва да избягват много тесния контакт с възрастните си родители и близки. Три категории хора трябва да се пазят в обществото – възрастните хора над 60 години, които тежко карат заболяването, хората с хронични заболявания и най-рисковите – хора с онкологични, хематологични заболявания и хората с имунен дефицит.” Той допълни,че за другите трябва да се предпочита прозорците вкъщи да са отворени, да се срещат на открито и на закрито да носят маска.
На въпрос дали ще има мерки първенството по футбол да се доиграе при празни трибуни или началото на другото да е при такива, той посочи: „Ще обсъдим епидемиологичните данни от следващите 10 дни и те ще бъдат решаващи. Най-важно е след мача една седмица хората да намалят тесните си контакти с близките си хора".
По темата за затворените нощни заведения в Албена заради коронавируса професорът каза: „Винаги съм препоръчвал заведенията на закрито да бъдат ограничени“. „Нощни заведения с музика на открито не са проблем. Мерките в началото на епидемията поради фактите: непознатия вирус, зимния сезон и сезон с преобладаващи вирусни заболявания, се взимаха на национално ниво. Сега от около месец и половина линията на Националния оперативен щаб е да се дава пълномощия на местните власти да се решават тези въпроси, защото местната власт и локалният щаб знаят най-добре на локално ниво каква е обстановката“, посочи той.
По думите му мерките бяха навременни. „Изследваме, не за да плашим хората, а за да се разбере кой отделя вируси и да търсим неговите контактни, защото мерките се взимат, когато знаеш кой е болният“, допълни Кантарджиев.
