През седмицата любителите на цирка бяха силно притеснени от новината, че „Цирк дю Солей“ фалира. В действителност още в края на месец май бе съобщено, че заради пандемията от Covid-19 ръководството на трупата е било принудено да отмени 44 представления по целия свят и поради липса на пари да освободи 4679 служители или близо 95 процента от работещите в него.
Тогава един от основателите на цирка и бивш негов директор – Ги Лалиберте – обяви намерението си да купи известния канадски цирк, за който вече бе известно, че е натрупал дългове в размер на 900 милиона долара. Но явно желанието на Лалиберте не се сбъдва особено лесно.
Междувременно българинът Герасим Дишлиев – мим, работещ в „Цирк дю Солей“ – коментира, че обявяването на цирка в несъстоятелност, всъщност, цели да го запази. И макар и цирковите артисти да са в неплатен отпуск, те не са уволнени и очакват да се върнат на работа, когато пандемията утихне. Това че в „Цирк дю Солей“ работи и български цирков артист изобщо не трябва да ни учудва – още в края на 90-е години се отчита, че наши трупи са в основата на най-големите световни циркове. Такива са фамилиите Силаги, Бойчанови, Мечкарови, Пиронкови, Кехайови. А трупите на Панайотови, Славови, Пендакови, Бойчанови, Първанови са в основата на програмите на американския цирк „Ринглинг”, на германския „Кроне” и „Барум”, на швейцарския „Кни”, на испанския „Мундиал”, на италианския „Медрано”.
По времето на социализма българският цирк носи сериозни приходи на държавата и дори с част от средствата от него е оборудван Националния дворец на културата (НДК), осигурена е звуковата уредба в Народния театър. Но възходът на професионалното цирково изкуство у нас приключва през 1983 г., когато е опожарен Софийският цирк на Солни пазар, построен през 1962 г. и разполагащ с 2000 места. Любопитна подробност е, че след голямото земетресение в Скопие през 1963 г. България подарява на града сграда копие на цирка. Но след пожара през 1983 г. тежките последствия са необратими – пожарът унищожава голяма част от документацията, събирана десетилетия; 22 златоносни циркови трупи се пръсват по света или просто залиняват, гастролите у нас на известни чуждестранни циркови артисти секват. През 1992 г. от щата на цирка са извадени 250 актьори, с което се слага краят на цяла плеяда блестящи циркови поколения. Освободените артисти години наред чакат цирковата дирекция да им изплати сумата от 12 млн. лева – обезщетения и неиздължени хонорари.
Припомняме всичко това, защото години наред Министерството на културата изобщо е забравяло, че съществува нещо като цирково изкуство, но в края на миналата седмица стана известно, че има намерения то да бъде подкрепено. Решението е било официално обявено на тристранна среща в Министерството на културата, на която са били обсъдени възможностите за преодоляване на кризата, предизвикана от мерките срещу разпространението на коронавирусната инфекция. В нея са участвали директорът на Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ Елиянка Михайлова, създателят на цирк „Балкански“ – академик Александър Балкански и неговият син Александър Балкански, както и председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Няма информация обаче какъв ще е размерът на подкрепата и в какъв диапазон от време тя ще бъде предоставена. Тепърва ще се разработват програми и условия за финансиране на творците, работещи в сферата на цирковото изкуство.
Засега е известно само, че Министерството на културата е намерило възможност за финансиране на предстоящия юбилеен сезон на цирк „Балкански“, който през 2020 г. чества 20 години от създаването си у нас, а от основаването на едноименната трупа – 40 години. По време на срещата в Министерството на културата академик Балкански е представил проект, с който ще бъде изработено мащабно и безопасно съоръжение, в което циркът ще посреща своята публика в условията на въведените ограничения заради пандемията, за да може достойно да отбележи рождения си ден.
