На 12 юли през 1991 г. седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, четирима подписват по-късно.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и органите на местното самоуправление.
В основния закон са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден Конституцията е обнародвана (Държавен вестник, бр. 56) и влиза в сила от 13 юли.
В следващите години в Конституцията на Република България са извършени общо шест промени
Седмото Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.
Народното събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 или 90.79% от всички имащи право на глас. БСП тогава получава 47.1% от гласовете, СДС – 36.2%, ДПС – 5.75 %, БЗНС – 4%, а Отечественият съюз – 0.5 процента.
На 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава – президент. Свикване на Велико Народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласуване на конституцията Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание – до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен план периодът между Седмото ВНС и следващите избори се характеризира с противопоставяне на консервативното и реформаторското крило вътре в БСП, както и на умерените и радикалните вътре в СДС. Това деление е във връзка с настроенията за това колко бързо трябва да се осъществяват промените. Промени има при земеделските партии – от членове на казионния БЗНС и БЗНС-Никола Петков се създава единен Български земеделски народен съюз. Продължава укрепването в позициите на ДПС. В БСП се оформят три крила.
