На днешния ден през 1956 г. Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват. Разположен на брега на Черно море, той има дълголетна история и е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години, като всеки пребивавал тук завоевател е оставил своите следи.
Благоприятното географско разположение – в най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област, и подходящите природо-климатични условия и високата средногодишна температура са фактори, който са привличали човека от векове. Те формират и отрасловата структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Плажните ивици на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.
Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак.
Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат Мелсамбрия, което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.
Интересно е че в Персия (днес – Иран) се намира град Нишапур (Нишабур), чието име точно съответства на персийското звучене на името на черноморския "Несебър".
Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход.
В края на 6 век пр.н.е. пристигат първите елински заселници – по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър, и постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните и става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, наричана също Старата митрополия, така както е и в Константинопол. Тя е почти цяла и е може би най-внушителната от всички несебърски църкви. Днес се намира в центъра на града, дълга е над 25 метра и широка 22 метра. Колонада и арки са красили трите й кораба, зидана е от камък и тухли, а подът й е бил покрит с мозайки.
Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период.
Месемврия е преименуван като Несебър през 1930 година. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща е само една – "Успение Богородично" или "Света Богородица" – възрожденска православна църква, построена през 1873 година. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии.
Неслучайно наричат Несебър "енциклопедия" на християнското църковно строителство. В него са открити досега 44 църкви от периода от V до ХIХ век. (Като се има предвид обаче, че островът е бил поне три пъти по голям, очевидно е, че и броят на църквите е надвишавал сто). Сред тях са и най-старите в България раннохристиянски базилики. Осемнадесет от храмовете са добре запазени.
Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която сега е вградена в хотел.
В Несебър се намира забележителност №7 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз – архитектурно-исторически резерват Старият Несебър с Археологически музей. Музей „Старинен Несебър“ включва: Археологически музей – Несебър, Църквата Свети Стефан и Църквата Свети Спас.
Етнографският музей Несебър (къща Москояни) е уреден в стара възрожденска къща, строена през 1840 г. на южния бряг на полуострова. Тя е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане и е била собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Сградата е двуетажна. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен и обшит с дъски. Той е с високи и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, в средата украсен със звездовидна розета. Северните стаи, използвани и през зимата, са с камини.
Измежду уникалните артефакти на музей Старинен Несебър са изложени надпис-декрет на тракийския вожд Садала, съществуващ от III в. пр. Хр.
15 август, Успение Богородично, се отбелязва като Ден на град Несебър.
