Днес, 18 юли, от 11.00 часа, във фоайето на Народния театър „Иван Вазов” е поклонението пред известния и обичан актьор Васил Стойчев.
В Народния театър преминават 50 години от творческата му кариера. Активно играе и в „Театър 199“ още от неговото създаване, където на Стената на славата има пано с неговите отпечатъци и тези на съпругата му – актрисата Виолета Бахчеванова.
Васил Стойчев е роден на 29 септември 1935 г. в Кюстендил. Завършва Икономическия техникум в София, а през 1954 г. е приет да следва във Висшия институт за театрално изкуство в класа на професор Филип Филипов. По-късно е един от актьорите, оставали незабравима следа в драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, където е разпределен с Виолета Бахчеванова ( от 1960 г. негова съпруга), Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов.
Има множество роли в радиотеатъра и в телевизионния театър.
Сред известните му театрални роли в Народния театър са на д-р Саралиев в „Пред буря” на Боян Балабанов, с режисьор Филип Филипов; на Мирослав в „Иван Шишман” на Камен Зидаров, с режисьор Николай Люцканов; на Бойчо Огнянов в „Под игото” от Иван Вазов, с режисьор Кръстьо Мирски; на Мъжът в „Тази малка земя” на Георги Джагаров с режисьор Евгений Халачев; на Синът във „Всичко е свършено” на Едуард Олби, с режисьор Иван Добчев.
В „Театър 199“ изгражда незабравими образи – Ник в “Кой се страхува от Вирджиния Улф” на Едуард Олби, с режисьор Стефка Прохаска. Друга негова значима роля е Мъжът от „ Нерви за любов” на Кирил Топалов, с режисьор Христо Кръчмаров.
В киното Васил Стойчев става известен още с първата си голяма роля – на Цар Калоян в едноименния филм на режисьора Дако Даковски през 1963 година. Снима се и в „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), в „Началото на деня“, (1975), в „Над Сантяго вали“ (1976), „Йо Хо Хо“ (1981), „Маневри на петия етаж“ (1985), „Нощ без теб“ (1990), в „Под игото“ (1990), в „Хотел България“ (2004).
Васил Стойчев е носител на множество престижни отличия, сред които най-високата награда на Министерството на културата – „Златен век”, за принос в развитието на българската култура и духовност, и наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос към българския театър.
Колегите му от Народния театър ще го запомнят не само като достолепния мъж с прекрасния глас, но и като човека, създаващ връзката между своето поколение и това на младите, новопостъпващи актьори. Той не обичал да разказва за себе си, но за сметка на това припомнял славните времена на Народния театър и имал богат и много подреден архив, запазил случващото се в националния културен институт през годините. Той е човекът, благодарение на когото през 2016 г. на първата традиционна среща на артистите-ветерани, организирана от Народния театър, всички си припомнят легендарните времена на турнетата и миналото на трупата.
Последното му участие в Народния театър е по повод честването на 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов – изключителният видео запис на „Българският език“ от кампанията „Препрочитаме Вазов“.
В памет на незабравимия актьор в неделя, 19 юли, от 15.10 часа Българската национална телевизия ще излъчи филма „Калоян“.
