На 21 юли 1942 годинa състав на Софийския военно-полеви съд осъжда на смърт шестима души по Закона за защита на държавата. Един от тях е поетът Никола Вапцаров, тогава на 32 години, който е издал само една книга със стихове – "Моторни песни" (1940).
Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 часа, на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно Вапцаров получава посмъртно почетна "Международна награда за мир".
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив.
В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.
През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". Неговите "Моторни песни" са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави.
На 4 март 1942 г. е арестуван. На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.
"Прощално" е едно от любимите на поколения българи стихотворения.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
