Пандемията размести социалните и икономическите пластове в Европа. Изолацията и последвалата я безработица изведоха на улицата хора и от по-трудно събуждащите се държави. Младите винаги са били сърцето на протестите за права в Германия, Франция, Холандия, съседна Гърция… Ето че тази тенденция достигна и България.
Дори дремещите иначе европейски институции са забелязали, че на протестите в София се вижда едно ново поколение от млади, добре образовани хора, част от които са пътували и учили в чужбина. Те настояват за повече социална справедливост, чиста природа и върховенство на закона. Българите са част от вълната на младите в целия свят, които очакват нов дневен ред и нови отношения между гражданите. От друга страна те са притеснени как ще плащат обучението си при свития заради кризата пазар, къде ще работят и какви са перспективите пред тях.
Социолози предупреждават, че ако не се реагира спешно, може да се появи "поколение на изолацията", чиито възможности за намиране на работа ще са силно засегнати. Според Международната организация по труда пандемията се отразява "разрушително и несъразмерно" на младежката заетост. Данните й показват, че младежите се сблъскват със сериозни трудности за продължаване на обучението си, смяна на работа или навлизане на трудовия пазар.
По време на световната финансова криза, избухнала през 2008-а, безработицата при младите се увеличи от 16,0 % до 24,4 на сто през 2013 година. Оттогава насам тази стойност започна да се понижава, достигайки рекордно ниските 14,9 % точно преди да връхлети пандемията. При все това нивото на младежката безработица винаги е било над два пъти по-високо от общото равнище. В ЕС през април 2020 -та тя е 15,4 %., но мнозина експерти се опасяват, че съвсем скоро може рязко да се увеличи двойно.
Мерки за милиарди евро
Както отбелязахме, българските протести не са изолиран случай. Недоволство тлее в цялата общност, но под различна форма. Германски и френски анализатори алармират за появата на нови радикални движения. Част от младите европейци са гневни на системата, а друга не по-малка част се изолира напълно от обществените процеси. Двете състояния могат да бъдат пагубни за бъдещето на страните от съюза. Затова Европейската комисия обяви, че младите хора имат нужда от сигурност за бъдещето си и ще насочи в рамките на новия бюджет за периода 2021-2027 г. най-малко 22 млрд. евро в подкрепа на младежката заетост.
Програмата "Гаранции за младежта" беше създадена преди 7 години в разгара на дълговата криза и тогава от нея можеха да се възползват ненавършилите 25 години. Новата инициатива се казва „Мост към работни места“ и ще обхване младите хора от 15 до 29 – годишна възраст. Парите по тази линия ще се използват основно за осигуряване на подходящо образование и обучение, за нов тласък на професионалната подготовка и за допълнителни мерки за осигуряване на работни места. Задължително условие обаче ще е страните членки да засилят подкрепата си за младежите и да са коректни в разпределянето на парите. Защото Еврокомисията очаква 8,3 % спад на икономиката за 2020-та и най-дълбоката рецесия в историята на общността, която ще имат пагубен ефект върху най-младите европейци. Специално ще бъдат стимулирани компании, осигуряващи на младежите умения, необходими им за прехода към зелена и цифрова икономика.
"По-важно от всякога е да помогнем на следващото поколение европейци да се развиват успешно и да стъпят здраво на пазара на труда, особено в сегашния период на криза. Предлагаме ясни и конкретни действия, благодарение на които младите ни хора да получат шансовете за професионална реализация, които заслужават. Като инвестираме в днешната младеж, ние ще спомогнем за създаването на конкурентен, устойчив и приобщаващ пазар на труда за утрешния ден.“, изтъкна зам.- председателят на комисията Валдис Домбровскис.
Българските мерки
По данни на Евростат броят на младите хора в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди, което е 21% от всички младежи. Повечето от тях – около 56 -70 на сто са без образование и квалификация, а около 20% са неграмотни Според тази статистика страната ни се нарежда на трето място в Европа – след Гърция и Италия. Сериозен проблем е и че над 40% от българите с висше образование не работят по специалността, която са завършили.
Средната почасова ставка у нас е най-ниската в ЕС – жалките 5,4 евро. За сравнение в двете най-предпочитани за емиграция държави – Германия и Великобритания, тя е значително по-висока – съответно 34,6 евро и 27,4 евро. По-високите заплати привличат висококвалифицирани младежи, но заради езиковите бариери те често приемат работа, която изисква нива на умения далеч под техните собствени и това води до загуба на интелектуален потенциал.
Към нашата Агенция по заетостта действа програма за младежка заетост, която дава възможност на младежи до 29 години да бъдат наети за 6 месеца, като държавата плаща на работодателя. Засега няма данни за резултатите от тази програма, само че тя е толкова тромава и бюрократична, че едва може да бъде определена и като капка в морето.
Така или иначе, образовани и не толкова, но много млади българи днес протестират. Настояват да бъдат чути и се заканват, че протестът им няма да свърши с края на лятната ваканция.
"Тези млади хора съставят сякаш голямото, силното, новото ядро на този мащабен протест, който се случва в момента. Те са били деца през 2007 година, когато България влиза в Европейския съюз. Те са изцяло формирани като граждани на европейска България. Те разглеждат политическите спорове в България през европейска перспектива, по един нов и дори за моето поколение непознат начин. Аз много рядко съм виждал протест с толкова градивен дневен ред, хора, които толкова ясно искат нещо добро за нацията си и толкова ясно да знаят какво искат.", коментира евродепутатът Радан Кънев.
Коронавирусът изправи пред нови предизвикателства хората в цяла Европа. От нас зависи как ще ги преодолеем.
Станимир Вълков
