Фирмите остават хранителна среда за банките и след смъртта си. Има кредитори, които „предлагат” редица затруднения на довчерашните си клиенти – като за последно. И дори прибират странни и нелогични такси и лихви от ликвидацията на дружествата.
За подобна практика ни сигнализираха наши читатели.
Фирма Хикс е прекратила дейността си поради смъртен случай на собственичката си. Наличната сума в банката Игрек е 31 625 лева. Задълженията на дружеството са: корпоративен данък – 875.73 лв. (с лихвите) и 600 лв. – за счетоводство. Общият размер на задълженията е 1475.73 лева.
Фирмата има двама ликвидатори – адвокати на наследниците – съпругът и родителите на починалата собственичка. От банката им обясняват, че за да направят разплащанията към наследниците трябва да се открие ликвидационна сметка. Това значи 10 лева за откриване, и 30 лева за закриване. Допълнителните разходи набъбват до около 50 лева, в което се включва и таксата за закриване на съществуващата разплащателна сметка и допълнителните лихви върху данъка за още 1-2 дни.
Остатъкът по сметката става 30 099.27 лева. Върху тази сума е дължим данък върху ликвидационен дял от 5% на наследниците, т.е. 1504.96 лева. Остават 28 594.30 лв., от които въпросните наследници ще получат по 50%, т.е. по 14 297.15 лева.
Читателите ни питат какво е това скубане?
Защо е този ликвидационен данък?
Какъв смисъл има закриването на една сметка, за да се отвори друга?
„Не сме за някакви си 50 лева, но някак си е обидно да ни правят на балъци”, казват те.
Потърпевшите питат защо не са били предварително уведомени от банката за тази практика? От там им отговарят, че таксите и комисионните се определят от управителния съвет, протоколите от тези заседания са за служебно ползване, а клиентите могат да се информират за решенията от интернет страницата на трезора.
Проверихме практиката в други банки. Оказва се, че само в някои от тях важи
задължението за откриване на ликвидационна сметка.
Банките, които не изискват подобна процедура, обясняват, че при наличие на действаща, незакрита разплащателна сметка на дружеството, процедурата с разплащането на наследниците може без проблем да мине през нея.
От една от големите банки заявиха, че смятат това за непочтена практика и затова не го правят. „Не че парите от тези такси са ни излишни – просто не е морално”, казаха от там.
От банката Игрек обаче, в която е сметката на фирмата, дори поискали действащата разплащателна сметка да бъде закрита, а ликвидаторите да преведат парите в ликвидационната сметка.
Така че главният въпрос остава висящ: "Защо, при действаща разплащателна сметка на фирмата, се налага откриването на втора разплащателна сметка, каквато по същността си е ликвидационната сметка?"
Ликвидационните сметки служат за съхранение на парите на юридически лица, обявени в ликвидация. По тях се натрупват средствата от продажба на активите на съответното дружество и се изплащат както задълженията му, така и евентуалните ликвидационни дялове на собствениците.
В случая с фирма Хикс обаче продажби на имущество не е имало и няма да има, защото предметът на дейност на фирмата е психологически консултации и не предполага голяма материална база. Наличните приходи са и си остават непроменени през целия период на ликвидацията.
Банкови счетоводители обясниха, че откриване на ликвидационна сметка е задължително, само ако фирмената сметка е закрита. Те дадоха за пример друг случай, при който за ликвидатор на фирмата е определен собственикът. Фирмата не работи от няколко години. Няма вземания и задължения.
Възнаграждението на ликвидатора
се определя с единодушие от общото събрание на ООД, на АД или на неограничено отговорните съдружници в търговските дружества.
По принцип ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър.
Имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.
Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се посочва в крайния ликвидационен баланс. Прилагат се документите, с които се доказва, че е извършено разпределение между съдружниците, съответно между акционерите.
От друга страна
откриването на ликвидационна сметка
прелива от бюрокрация, обясниха още нашите читатели.
Ето документите, които една от банките изисква, за да стори това:
– искане за откриване на банкова сметка;
– спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на корпоративния клиент;
– печат на фирмата;
– актът, с който съответните лица са оправомощени да се разпореждат с парите по сметката;
– копия от личните карти на лицата, разпоредители по сметката;
– копие от акт за обявяване на ликвидацията и за назначаване на ликвидаторите, заверено от органа, издал акта;
– удостоверение за актуално правно състояние на дружеството, от което е видно кои са ликвидаторите (или решение за вписването на ликвидаторите, или разпечатка от Интернет страницата на Търговския регистър за вписаните обстоятелства, заверена от ликвидатора/ликвидаторите).
Колкото до данъка върху ликвидационния дял, той е
еквивалент на данъка „Дивидент” за „живите” фирми.
Това е облагането при положителен финансов резултат на компанията, който намален с дължимия корпоративен данък, се разпределя като дивидент за собствениците.
Подобно нещо се наблюдава и в конкретния случай. Там наследниците получават части от печалбата.
А защо не се плаща данък „Наследство”? Защото според последните законови поправки от 2010 г., такъв налог се дължи само от наследниците, които не са съпрузи и не са по пряка линия, коментираха данъчни експерти.
