Русия и Китай си партнират, за да намалят зависимостта си от щатския долар – стратегия, за която някои експерти смятат, че може да доведе до "финансов алианс" между двете държави. През първото тримесечие на 2020-а делът на зелените пари в търговския обмен между Москва и Пекин е паднал под 50%, което се случва за първи път в историята на отношенията им, сочат последните официални данни на "Банк России" и на Федералната митническа служба.
Американският долар е бил използван само при осчетоводяването на 46% от сделките между двете държави. Същевременно, участието на еврото се е качило до 30%, а на националните валути – до 24% – поредните максимални стойности и за двата дяла.
Драстичната редукция при използването на щатската валута в двустранната търговия между Китай и Русия се случва през последните пет години. През 2015-а почти 90% от двустранните транзакции между страните са осъществявани в долари. След избухването на търговската война между Вашингтон и Пекин обаче изключването на зелените пари става по-интензивно и до 2019-а участието им спада до 51 процента. В тази връзка директорът на Института за изследване на Далечния изток в Руската академия на науките – Алексей Маслов – коментира за азиатския обзор на "Никей" (Nikkei Asian Review), че руско-китайската "де-доларизация" доближава "повратен момент", който може да задълбочи връзките им до дефакто алианс.
Де-доларизацията е приоритет за Русия и Китай още от 2014-а когато те засилват икономическото си сътрудничество след обструкцията на Запада срещу анексирането на Крим от Москва.
Замяната на зелените пари в търговските сделки става необходимост, за да се заобиколят санкциите срещу Русия. Или, както пояснява Дмитри Долгин – главен икономист за Русия в "Ай Ен Джи банк" – "всяка транзакция с участието на щатския долар в определен момент се прекарва през американска банка…което означава, че щатското правителство може да й разпореди да замрази някои сделки".
Този процес набра скорост след като администрацията на щатския президент Доналд Тръмп наложи мита на китайски стоки за стотици милиарди долари. И макар че дотогава инициативата за де-доларизацията беше в Москва, Пекин я припозна и като свой приоритет.
През 2014-а Русия и Китай подписаха тригодишна валутна суапова сделка в размер на 150 млрд. кит. юана (24.5 млрд. щ. долара). Това споразумение позволяваше на всяка от страните достъп до паричната единица на другата държава без да е необходимо да я купуват на валутния пазар. Валутният суап беше удължен с още три години през 2017-а.
Другият крайъгълен камък е положен по време на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Русия през юни 2019-а. Тогава Москва и Пекин сключиха договор за замяна на долара с националните си валути при осчетоводяване на международните операции помежду им. В него бе включен и призив към двете страни да разработят алтернативен механизъм за разплащания в рубли и юани на доминираната от зелените пари мрежа SWIFT при търговски сделки.
Извън търговията в националните валути Русия бързо акумулира резерви в юани за сметка на долара.
В началото на 2019-а Руската централна банка обяви, че е редуцирала доларовите си вложения със 101 млрд. щ. долара – над 50% от съществуващите доларови активи. Един от най-големите бенефициенти на това пренасочване е китайската валута, чийто дял в руските чуждестранни резерви е скочил от пет на 15 процента след като "Банк России" инвестира 44 млрд. долара в юани. И по този начин стана собственик на една четвърт от световните резерви в китайските пари.
В началото на 2020-а пък Кремъл позволи на Руския държавен фонд да инвестира в юани и в китайски държавни облигации. Господин Маслов пояснява, че Москва не само иска да диверсифицира чуждестранните си валутни резерви, но и да насърчи Пекин да започне да оспорва по-настойчиво глобалното икономическо лидерство на САЩ.
Детронирането на зелените пари няма да е лесно
Икономистът от Харвардския университет Джефри Френкъл коментира за "Никей", че американският долар има три основни предимства: възможност да поддържа стойността си под формата на ограничена инфлация и обезценяване; голям размер на американското национално стопанство; и дълбоките, ликвидни и отворени щатски финансови пазари. Които, засега, нито една конкурентна валута не може да оспори.
Френкъл обаче предупреждава, че макар доларовата позиция да е непоклатима в момента, спираловидно растящият дълг и прекалено агресивната политика на санкции може да подкопае властта й в дългосрочен план. Просто защото "санкциите са много мощен инструмент за САЩ", но ако с тях "се прекалява, има риск засегнатите да започнат да търсят алтернативи". И "би било глупаво да се приеме за даденост, че доларът ще е вечно несменяем валутен лидер" на международната сцена.
