Ръст от 14% при необслужваните бързи кредити в периода април-юни показват актуалните данни на БНБ. Обяснението за това нарастване не е сложно – периодът бе белязан от блокиране на бизнеса и ограничаване на работата на гражданите, което ги лиши от стабилни доходи.
Обемът на заемите, отпуснати от небанкови кредитни институции, които не са погасявани в срок, е нараснал от 188 млн. лв. на 215 млн. лв. в рамките на тримесечието.
По-любопитно е обаче, че във времето на мащабна икономическа криза гражданите не разчитат толкова на фирмите за бързи кредити. През второто тримесечие например не се наблюдава ръст на търсенето на нови бързи заеми. Общото ниво на кредитирането вместо да се увеличи, се е понижило от 3 млрд. лв. на 2,95 млрд. лв. на тримесечна база, показват още данните на БНБ.
Обяснение може да се потърси и в появата на силно конкурентниите безлихвените кредити, които банките отпускат с гаранция от Българската банка за развитие. Одобрени по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица са близо 16 000 кандидати. Общата стойност на предоставените кредити е малко над 65,7 млн. лева. Също така потребителите едва ли са склонни да рискуват с тегленето на бърз заем в условия на несигурност по отношение на месечния си доход.
Хубавото е, че необслужваните заеми в банките бележат спад и към края на второто тримесечие обемът на заемите с просрочие над 90 дни спада дo 3.825 млрд. лв., а е бил 3.969 млрд. лв. тримесечие по-рано. Измерени в проценти, необслужваните кредити за банковата система спадат средно до 5.71% при положение, че са били 5.92% в края на март.
На практика кризата удря кредитната активност и при банките. Размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система в края на юни е 67.0 млрд. лв. и спрямо края на март 2020 г. отбелязва понижение с 52 млн. лева. За намалението оказват влияние именно извършените продажби на кредити, отбелязва БНБ.
