Толкоз им бяха съпротивителните сили на т. нар. парламентарни опозицонери. Една седмица големи приказки, една седмица игра на управляващи и опозиция, три-четири дни конструктивно мълчание и… толкоз. Прословутият проект за нова конституция на ГЕРБ, старателно отхвърлян и оплюван от всички парламентарно представени политически сили, събра необходимите гласове и стартира заветната процедура.
Ако човек се абстрахира от емоциите и естествените си симпатии към една или друга политическа сила, изведнъж ще осъзнае… очевидното: за когото и да гласува – все тая. Без значение дали става дума за лява, дясна или центристка партия, бъдещето, което всички ни обещават, е едно и също – светло! Дали ще е чрез развиване и обогатяване на евроатлантическите ценности, дали ще е чрез утвърждаване на пазарната икономика, дали ще е чрез извънредни мерки в полза на развитото гражданско общество – няма значение. Важното е Те да ни обещаят, а Ние отново да им гласуваме доверие.
Така е на хартия. Или по-скоро – беше. От 1991 г. насам, когато влезе в сила първата демократична конституция на Република България. От утре трябва да затягаме коланите, защото елитът на България вече е готов да ни сготви. Първо – по нормативен ред, и второ – по същество.
Ако трябва да поставим политическата диагноза, тя едва ли ще е по-дълга от три-четири изречения:
– задкулисието излезе на светло;
– т. нар. проект за нова конституция циментира политическата номенклатура и обрича инакомислещите на трайно забвение;
– трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – се събират в едно цяло: едните в триъгълника на властта, останалите – на един светофар отсреща.
Който не вярва – нека върне часовника си около седмица и половина назад!
Управляващата коалиция ГЕРБ и "Обединени патриоти" събраха необходимите 122 подписа за внасяне на проект за нова конституция.
Липсващите "автографи" бяха събрани с помощта на депутатите от групата на опозиционера Веселин Марешки и независимите народни представители на "Атака".
За да уйдиса на коалиционния си партньор, Борисов разреши на "Обединени патриоти" референдум, който да бъде проведен заедно с изборите за Велико народно събрание и който да отговори на три въпроса:
– въвеждане на образователен ценз за гласуване;
– разширяване правомощията на президента със законодателна инициатива;
– въвеждане на задължителна наборна служба.
Меко казано – малоумие. Защото, ако някой искаше образованието да е първа писта за кариерата в държавната администрация, щеше да предложи нещо съвсем просто: въвеждане на задължителен образователен ценз за всички кандидати – за кметове, за общински съветници, за народни представители, за чиновници на държавна заплата…
Останалото – с преамбюлите, мястото на прокуратурата и избирането на обвинител № 1 са… подробности от пейзажа. Или прах, в очите на наивниците.
Два примера само.
Главният прокурор трябвало да се избира от Народното събрание, щото така щял да бъде независим. Прекрасно, но как той ще е независим, след като трябва да го избере единствената откровено политическа институция?
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Членовете му също се избират от Народното събрание. Тоест – те са политическа функция. Ама трябва да са независими. Окей – защо тогава трябва да са КЪМ ВСС, а не са Съдебен инспекторат? И да имат право да ревизират дейността на всички, включително на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища?
Спираме дотук, защото – ако продължим – ще стане мазало. И ще се скараме, вместо да ви предложим теми за размисъл. Така че четете, но с едно наум!
Предложенията на Патриотите:
1. Да се включи преамбюл, в който да се декларират основните принципи на държавата;
2. В Конституцията да се опише подробно гербът на РБ – основен национален символ;
3. Да се закрепи в Конституцията задължението на държавата да полага грижа за насърчаване на раждаемостта в съответствие с общоприетите за българското общество стандарти за просвета, култура и социализация и за подпомагане на семейството, майчинството и децата;
4. За правата на българските общности зад граница;
5. Обвързване на задължението за училищно образование до 16 г. възраст с изпълнение на целите на образованието – да се постигнат минималните стандарти за образование, за владеене на български език, за възпитание и за социализация;
6. Гласуването да бъде определено като граждански дълг.
Така де – бунтувайте се днес, мислете за утре, гласувайте за вчера…
