Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Демонът на вируса отново уплаши пазарните участници. Страхът за утрешното днес принуди много от тях да се въздържат от покупката на по-рисковите, но по-доходни рискови активи, каквито са корпоративните книжа, както и държавните ценни книжа на държавите с по-нисък кредитен рейтинг. В това число попадат е българските еврооблигационни емисии.
Опустошителните размери на пандемията могат да се измерят с колосалните суми, които централните банки отпускат под формата на количествени облекчения или финансови стимули за банковата система, както и по данъчните облекчения, които правителствата правят за бизнеса.
Станахме свидетели как големите финансови инжекции на ФЕД понижиха долара. По-ниският долар стимулира износа, т.е. производството. Това, от друга страна, доведе до повишаване цената на акциите на експортно-ориентираните компании и респективно до по-високи нива на Dow Jones Industrial Average като цяло от март месец досега. Въпреки това обаче, той не успя да надскочи нивата отпреди коронавируса.
През последната една седмица обаче случаите на новозаразени в САЩ отново расте лавинообразно и този факт отново искрено притесни инвеститорите. Не случайно DJIA се понижи със 700 пункта до 28 000 или със 2.5 процента. Понижението на фондовите борси на Китай е със 4% за последните пет работни дни и идва да покаже притеснението на пазарите от евентуална нова вълна на зараза през идващите есенни месеци. Очакваната по-ниска промишлена активност понижи и търсенето на горива. Цената на нефтът се срина с 9 процента.
"Страх лозе пази" е казал мъдрият български народ. Поговорката, издържала теста на времето, едва ли е известна на инвеститорите, но те със сигурност са стигнали до същият извод с течение на времето. Сега водени от страха те се запасяваха с кеш, продавайки кой каквото има в портфейла си, независимо дали това са корпоративни или държавни ценни книжа.
Учудващото е, че в суматохата книжата на източноевропейските страни бяха пропуснати. Дали забравени или търсенето им от вътрешни инвеститори е твърде стабилно, за да поеме разпродажбата на външните им държатели!? По-скоро второто.
Ето защо цените на 10-годишните еврооблигационните книжа на Полша и Унгария останаха почти без изменение. Румънските бяха купени, но те имат още много да наваксват от политическата криза, която преживяха през април.
Българските еврооблигации, търгувани на международните финансови пазари, останаха много слабо засегнати от случващото се през последната седмица. Доходността, която те носят за купувачите, са на нивата отпреди седмица. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., – 1.02%, тези с падеж 2028 и 2027 съответно по 0.08% и 0.03%, а по-краткосрочните – с падеж през 2024, 2023 и 2024 г., "носят" отрицателна доходност от по минус 0.12%, минус 0.16% и минус 0.38% на годишна база.
Министерството на финансите ни продължава да мълчи по отношение на нови емисии държавни ценни книжа, които да покрият задаващите се бюджетни дефицити. Най-вероятно са решили да не прибягват до свръхликвидността на банковата ни система, която търговските ни банки да използват за подкрепа на икономиката. Финансовото ни ведомство ще разчита на донорството от Еврокомисията. То е в размер на 511 млн. евро, а може да имат договорка и за допълнителни суми.
