Вече 6 кръга се извъртяха от новия сезон на Първа лига, а българският футбол все така отказва да избяга от омагьосания кръг, в който се върти от десетилетие насам. Футболисти и отбори, съдии и президенти – всички са на „въртележката“ и нямат интерес да слизат от нея. А БФС… БФС се е пуснал по течението на безвремието и кротко изчаква новите си стопанини, които като нищо да се окажат все същите стари познайници.
През последните осем години един отбор със скромни (да не кажем никакви) традиции във футбола се превърна в абсолютен доминант в българския шампионат. „Лудогорец“ на Кирил Домусчиев е в серия от 8 поредни титли и към днешна дата нищо не подсказва, че тази хегемония ще бъде прекъсната. Успоредно с успехите на своя отбор, президентът Домусчиев пусна корени и в Българския футболен съюз като член на Изпълкома, и в апетитните телевизионни права на Първа лига чрез фирмата си „Футбол Про Медия“. А това единствено затвърди позицията на разградския отбор като недостижим за останалите клубове в страната.
В годините
„Лудогорец“ многократно е критикуван за това, че е „подпиран“ от съдиите.
Такъв беше и случаят от последния мач срещу ЦСКА, когато „армейците“ за пръв път от много време насам надиграха своя съперник, но съдийски грешки ги лишиха от победата. Разбира се, критиките към реферите не са само по линия на „Лудогорец“. Напоследък футболните арбитри търпят все по-големи негативи за своята работа и в други мачове – някои ги обвиняват в страхливост при взимането на решения, други – в пристрастност, а трети стигат дори по-далеч.
Отново съдийство на мач от изминалия уикенд накара президентът на „Царско село“ Стойне Манолов да избухне срещу Съдийската комисия и управата на БФС. В мача с „Ботев“ (Враца) тимът на „Царско село“ беше сериозно ощетен, след като съдията Георги Гинчев не понечи да отсъди чиста дузпа в тяхна полза.
„За съжаление тенденциозното съдийство много ерозира в българския футбол. Трябва ясно да се разбере, че има 4-5 поръчкови съдии, които нямат качествата да растат нагоре, но са избрали друга форма на работа“, коментира Стойне Манолов, като поясни, че въпросните рефери се ползват с привилегии.
Ако трябва да сме докрай честни, нещата са много по-дълбоки. В момента
футболът се ръководи от кръгове, които държат безвремието да продължи
и да работи в тяхна полза. Усеща се още влиянието на членове на Изпълкома с марка „САЩ 94“, които влияят лошо на футбола“, каза още босът на Царско село. Не е сложно да се отгатне кого визира Манолов: в настоящия Изпълнителен комитет членуват трима герои от Световното през 94-та година – дългогодишният президент на съюза Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов.
И като стана дума за футболната централа, там също нищо не е мръднало. Измина почти година откакто премиерът Бойко Борисов публично „уволни“ Боби Михайлов, но неговият наследник си остава все така в небитието. След по-малко от три месеца ще се състои извънредният конгрес, на който ще се избере нов президент на БФС, а кандидатите засега са само двама – бившият бос на „Нефтохимик“ и ексчлен на Изпълкома Христо Порточанов и неговият адаш и собственик на третодивизионния „Марица“ Христо Христов.
Ако това са единствените сериозни президентски кандидатури, жална ни майка
на всички, таещи надежда, че българският футбол може да издрапа от бездънната яма, в която е изпаднал…
Още по-голям смут всява БФС с оглушителното си мълчание за наближаващия конгрес. От съюза не са гъкнали и думичка за провеждането на важните избори, към които има(ше) големи очаквания да изкоренят статуквото в управата на футбола. Вместо това в БФС пак се хванаха за спасителния пояс „ВАР“ (т. нар. видеоарбитраж), с който временно да замажат очите на феновете, че се върви към положителна промяна.
Ако има други претенденти за президентския пост, то сега е моментът да излязат от хралупите. В противен случай рискуват да не им стигне времето за ползотворна кампания, в която да убедят клубовете защо да дадат вота си за тях.
Президентът в оставка Борислав Михайлов отсече още в края на миналата година, че няма да се кандидатира за нов мандат, особено след като загуби доверието на премиера. Според Христо Порточанов обаче Михайлов не се е отказал от президентската надпревара.
"Има колеги, които се ослушват като гърмени зайци и чакат да видят дали Бойко ще падне от власт,
или ще остане, и тогава ще обявят намеренията си. Това говори за техния морал", каза Порточанов по-рано през годината.
Говори и за далеч по-обезпокоителен факт: начинът на управление на една държава, в която министър-председателят се явява началник на всичко и всички – без изключение.
