Преди десет дни – на 27 септември, туристическият бранш за 40-ти път отбеляза Световният ден на туризма. Решението за учредяването му влиза в сила през 1980, когато е приет и уставът на Световната организация по туризъм (UNWTO). Целта е да има по-широка осведоменост сред обществото за значението на туризма, за неговата социална, политическа, финансова и културна стойност.
Очевидно тази година, фокусът е насочен най – вече към анализа на ситуацията, в която коронавирусната инфекция постави на сериозно изпитание работещите в този важен за икономиката сектор и към мерките, които всяка държава, засегната от пандемията предприема за оцеляването му.
Последните месеци доказаха, че
се налага генерално пренареждане на туристическата ни индустрия
Вече стана ясно, че бългapcĸият тypизъм нямa дa мoжe дa пpoдължи дa фyнĸциoниpa по досегашните схеми и подредби. И oт глeднa тoчĸa нa yпpaвлeниeтo му, и oт глeднa тoчĸa нa coбcтвeнocттa. Пандемията разтърси издълбоко сектора, а гpeшĸитe с презастрояването на курортите, допуснати през пocлeднитe дeceтилeтия, вече бодат очите и на най-яростните привърженици на създаването на грандоманските комплекси.
Показателен е ефектът, който се прояви през тазгодишния летен туристически сезон: засилващ се интерес към
по-самостоятелните места за настаняване и пребиваване
– оборудвани апартаменти, етажи от къщи, малки вилни селища, къмпинги.
Нарастващият интерес към тях беше обоснован от факта, че този тип туризъм дава относителна самостоятелност на почиващите и им гарантира някакъв вид уединение. Това беше и причината малките обекти, особено по Южното черноморие, да се препълнят даже и след месец август. Докато мастодонтите в големите курортни комплекси направо се сринаха заради липсата на желаещи да почиват в тях.
През този месец Националният статистически институт е провел месечното анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване с цел събиране на точна и навременна информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната.
Анкетата е включила
3214 категоризирани хотела, къмпинги
и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над 10 легла, които са функционирали през август 2020 година.
Данните от това проучване показват, че през август 51.7% от анкетираните са останали на мнението да предложат на своите клиенти алтернативен период за използване на направените резервации, 63.2% са казали, че имат намерение да намалят цената на различни пакети от услуги, а 49.3% – на нощувката.
По отношение на наетия персонал, анкетата е регистрирала намаляване на броя на ръководителите, които са предприели основни мерки от рода на „намаляване на възнагражденията на персонала“, „освобождаване/съкращаване“, „платен отпуск“, „неплатен отпуск“, „дистанционна форма на работа“ и „преминаване на непълно работно време“.
Същевременно местата за настаняване, чиито собственици и мениджъри са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите са се увеличили с 4.7 пункта. В краткосрочен план ( от един месец) 57.4% от анкетираните са предвидили да запазят персонала си, а 38.4% от тях са очаквали да увеличат заетите в обслужването на местата за настаняване.
Пак през август 39.0% от управителите са отчели, че няма промяна в размера на приходите от дейността им спрямо предходния месец,
докато 34.8% от тях са посочили, че приходите им са се увеличили.
Според данните, в краткосрочен план – през следващия месец 44.1% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат до 50% от разходите за дейността си със собствени средства, 34.3% от тях – „до 100%“, а 20.6% от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами.
По отношение на бъдещата си активност в краткосрочен план 36.4% от ръководителите са отговорили, че смятат да продължат сегашната си дейност, 35.2% от тях смятат да продължат да работят дори ако се наложи – с намален обем, 23.0% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 4.2% споделят склонност да я прекратят.
Възможните решения
Haциoнaлният бopд пo тypизъм нacтoя дъpжaвaтa дa ce вĸлючи ĸaтo инвecтитop .
„Дъpжaвaтa тpябвa дa инвecтиpa. Cлeд Соvіd-19 бългapcĸият тypиcтичecĸи ceĸтop нe би мoгъл дa пpoдължи дa фyнĸциoниpa ĸaĸтo доceгa – ĸaтo yпpaвлeниe и coбcтвeнocт. Дъpжaвaтa cлeдвa дa влeзe ĸaтo инвecтитop, тpябвa дa ce зaлoжaт гeнepaлни плaнoвe нa paзвитиe нa инфpacтpyĸтypнитe oбeĸти. Bcичĸи ĸyлтypнo-иcтopичecĸи oбeĸти ca дъpжaвнa coбcтвeнocт, пpeвpъщaнeтo им в aтpaĸции oт cвeтoвнa знaчимocт oзнaчaвa дa ce пpaвят инвecтиции – в дигитaлизaция,в peĸлaмa и мapĸeтинг “ – това ĸoмeнтиpa преди дни Πoлинa Kapacтoянoвa, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Haциoнaлния бopд пo тypизъм. Cпopeд нeя, през тазгодишният летен сезон
ceĸтopът отчита 80% загуби
и не е изключено да се случат повече фaлити. "Съществува такава опасност, зapaди нeвъзмoжнocттa дa ce oбcлyжвaт ĸpeдититe. Moжe дa ce oĸaжe в eдин мoмeнт, чe бaнĸитe щe cтaнaт cъcoбcтвeници в тypиcтичecĸия ceĸтop, a тoвa e eднa мнoгo лoшa пepcпeĸтивa“, смята тя.
Тя предлага за стабилизация на отрасъла дa ce изпoлзвaт cpeдcтвaтa, предвидени в aнти-ĸoвид плaнa нa Eвропейския съюз – според нея зa Бългapия били отредени 6 млpд. eвpo. C тeзи пapи, ĸaĸтo и c 30-тe милиapдa eвpo, предвидени за cлeдвaщия пpoгpaмeн пepиoд, дъpжaвaтa мoжe дa инвecтиpa в пoдoбpявaнe нa инфpacтpyĸтypaтa, в peĸлaмa и дейности за пpивличaнe нa тypиcти и в ĸpaйнa cмeтĸa дa cи въpнe тaзи инвecтиция c пeчaлбa, смята Карастоянова.
След смяната на караула в Министерството на туризма и след влизането на вицепремиера Маряна Николова в него като министър се наблюдава доста по-сериозен и енергичен стремеж за решаване на проблемите в сектора. Във ведомството явно са проумяли , че „рестартът“ в туризма е наложителен днес, а не "някога си" и последваха различни инициативи.
Сформирането на Консултативен съвет по туризъм
(първото му заседание бе на 17 септември) даде ясна заявка пред обществото, че работата ще се основава на експертност и експедитивност.
„Сформирахме Консултативния съвет по туризъм с идеята тук да се дискутират най-важните и неотложни теми, свързани с възстановяването и рестартирането на туризма, за които е необходимо широко обществено съгласие”, поясни вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.
Стана ясно, че в състава на съвета, освен експерти от Министерството на туризма влизат над 60 авторитетни членове – ръководители и представители на туристическия бранш, работодателски и синдикални организации, национални курорти, сдружението на общините, образователната общност, неправителствения сектор и други. Идеята е Съветът да дава експертни становища в съответствие с нормативните актове и стратегическите документи, както и по конкретни професионални казуси, за да може страната ни да се утвърди като конкурентна, здравословна и безопасна дестинация за туристите, обясни Николова.
„Категорични сме, че само чрез свободна дискусия можем да се справим с критичната ситуация, да запазим дейностите и работните места. Един от акцентите на работата ще е подготовката на предстоящия зимен сезон 2020/2021 г., друг – летния сезон на 2021, който също ще е предизвикателство. Нужни са конкретни предложения за мерки, действия, срокове, отговорни институции“, подчерта при сфомирането на Съвета вицепремиерът.
Промените, които COVID кризата наложи в туристическата индустрия, отрезви всички работещи в сектора. „Много представи, понятия и навици, свързани с предлагането и ползването на туристически услуги, се промениха кардинално. Само гъвкавите и адаптивните предприемачи и фирми ще се преборят с предизвикателствата на пандемията. Убедена съм, че единствено ако сме единни и вземаме решенията в широк, открит диалог, можем да се справим. Кризата преориентира трендовете и хората все повече залагат паралелно с масовия и на нишовия туризъм. България има много какво да предложи в специализираните форми. Целта на съвета е с общи усилия да намерим заедно пътя към промяната”, категорична е Николова.
Правителството вече предприе редица социални, икономически и финансови мерки в помощ на туристическия бранш , за да намали негативните последици от пандемията. Пакетът от социално-икономически мерки е за близо 2 млрд. лв., дофинансиран с евросредства. От тях над 700 млн. лв. са безвъзмездни, другите са кредити и гаранции за кредити, изпълнявани чрез Българската банка за развитие и Фонда на фондовете.
Над 54 мерки са одобрени от Тристранния съвет за сътрудничество. Мярката 60/40 в помощ на бизнеса е достигнала до почти 200 хил. души, а за сектора туризъм – хотелиерство и ресторантньорство тя бе трансформирана в 80/20. Николова е предложила действието й да бъде удължено до 1 май 2021 година. Одобрена бе субсидия от по 35 евро на седалка за чартърните полети. На 9% беше намален ДДС не само за ресторантьорство и кетъринг услуги, но и за ползване на спортни съоръжения. По Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" ще се окаже помощ на пострадали от пандемията туроператори и турагенти в рамките на 10 млн. лева. По същата програма за подкрепа на микро- и малки предприятия вече са подадени над 27 хиляди проектни предложения, които са в процес на оценка, поясни министър Николова.
Наблюдава се раздвижване в сектора
Според данните на Националния статистически институт и системата ЕСТИ пренощувалите български граждани във всички места за настаняване през лятото на 2020 г. са над 1.44 млн., а за същия период на миналата година в местата за настаняване, разполагащи с 10 и повече легла те са около 1.46 милиона. Това е малка донякъде поносима разлика за страната ни, в сравнение с пораженията , които пандемията нанесе на утвърдени туристически дестинации по света.
Оказа се даже, че в някои по-малки курортни селища по Южното Черноморие има и ръст на приетите туристи до 20 на сто, което се дължи предимно на българското присъствие по Черноморието.
Очаква се съвсем скоро всички предложения за развитието на туризма в условия на криза да бъдат обобщени и включени в програмата за дейността на Съвета и да се превъплатят в действия.
Как го правят конкурентите?
Винаги е добре да се следи какво са направили другите страни за оцеляването на този бизнес. Франция наприме р обяви своя екшън план още на 14 май. Той беше насочен към 9-те млн. французи, пътуващи всяка година извън страната. Още през юни стартираха няколко „домашни“ кампании за популяризиране на вътрешните дестинации. И резултат е , че 7 от 10 човека са останали да почиват в родината си.
Италия пък акцентира върху популяризирането и преоткриване на малките курорти и на инвестиции в малки групи туристи.Като приоритетни предложения тук бяха изведени офертите за по-малки дестинации, ограничаване на масовите туристически потоци, на безопасните услуги, предлагани на клиентите. В някои области застрахователните компании се задължиха да компенсират разходите за настаняване и транспорт на италиански или чуждестранни туристи при случаи на заболяване.
Гърция засили присъствието си в on-line пространството. Наложи строго спазване на мерките за безопасност, които включват социално дистанциране, ефективно и незабавно лечение на тези, които се разболяват, проследяване на контактите. Страната използва кризата, за да преориентира предоставянето на по-скъп и качествен туризъм, с подобрена туристическа среда, която се съчетава с богатите археологически и културни артефакти.
Турция насочи усилията към търсене на баланс между предлагания туристически продукт и гарантиране на здравословното състояние на пътниците.Сертификатът за безопасен туризъм обхваща широк спектър от мерки за безопасност,предприети по отношение на транспорта,настаняването и здравните условия, както на служителите в хотелиерството, така и на туристите.
Германия вижда в кризата от COVID-19 възможност да подпомогне своя туристически бизнес.Целта е да укрепи туризма в икономиката и да подготви целия сектор за бъдещето.Неин приоритет стана туристическата политика, която включва достъпност – предоставяне на услуги, информация за хора с намалена подвижност и семейства с малки деца. Предприема се и укрепване на селския туризъм- селските региони представляват 60% от територията на Германия и 32% от капацитета за настаняване за почивка,но приносът им е 12% от добавената стойност на туризма.
От всичко казано дотук е ясно – занапред търсенето ще се определя от безопасната и сигурна дестинация, ще има преориентация към малки групи туристи, към вътрешните пазари и потребители, период за придобиване на квалификация и умения, онлайн кампании за популяризиране на по-малко известни дестинациии и услуги от сектор туризъм.
