Лидия Шулева е вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.), последователно министър на труда и социалните грижи и министър на икономиката.
Г-жо Шулева, икономическата митология търпи сериозно възраждане в последните години, след като активно бе употребявана във времето на плановото социалистическо стопанство. Намирате ли аналогии между тогавашната пропагандна и сегашната фанфарна икономика?
В икономически план 10-годишното управление на ГЕРБ е крепене на статуквото. През цялото това време мантрата беше да се пази стабилността, иначе казано – да задържим без резки движения постигнатото в предишните години на възход.
Това не се ли нарича стабилност в изоставането?
Разбира се. Никакви реформи не се осъществиха, никакви стратегически действия не се предприеха, никакъв изпреварващ ръст на обществено-икономическото развитие не бе постигнат. Тук е сравнението с последните години на тоталитарния режим, когато се говореше за имагинерна стабилност, а всичко се рушеше. Работи се с палиативни и често необосновани ад-хок мерки. Застой и статукво са думите, които характеризират тези години.
Масово се създава усещане за хаос.
Абсолютно! Усещане за нищонеправене, за хвърляне на пари без особен резултат.
Във фундамента на днешната икономическа митология са вградени два основни стълба: растежът на БВП и строежът на магистрали. Какво обаче показват цифрите? Относно БВП, нашият от 2009 г. насам се е повишил с 27.69%, докато в Румъния растежът е 33.39%, в Литва – 43.27%, а в Естония – 59.01 на сто.
Сметката е много проста. Този ръст я покрие инфлацията, я не.
При магистралите картината е следната: Хърватия е построила 1100 км за 5 г., в Гърция – 2200 км, от които 1100 км през последните 12 години. В България, за последните 24 години – 443 км магистрален път.
Статистиката ви щеше да е още по-убедителна, ако кажете колко автокатастрофи са станали, благодарение на „отличното“ строене на магистралите. Няма как да се прибират голяма част от парите, предназначени за строителството, и да очакваме гладки като масло пътища и да няма ограничения от 90 км/ч на аутобани. Точно на новите участъци катастрофите са най-много. Какво показва това?
Причини много, но коя от тях е основната за този икономически застой? Може би трябва да погледнем към чуждестранните инвестиции, които внимателно ни заобикалят?
Когато аз бях министър на икономиката (2003-2005 г.), преките чуждестранни инвестиции бяха между 28 и 32% от БВП, а страната още не беше член на ЕС. Сега не могат да стигнат и 1 процент. Сравнението говори достатъчно. Основната причина е липсата на правов ред, която поражда корупция. Говорим за бедност, безработица и социални проблеми, но дълго време не си давахме сметка, че коренът на злото се крие в липсата на правосъдие. Това е причината за бедността у нас. Нито един бизнес не може да се развива спокойно и уверено, без да се опасява, че може да бъде присвоен. Нито пък чуждестранен инвеститор ще дойде, за да се бори с административните пречки.
Този път отношение взе и част от едрия български бизнес в лицето на АИКБ, която пусна много остра декларация – нещо незапомнено досега. Там, освен другото, се говори и за партийни зависимости във фирмите, чрез неформалното възстановяване на някогашните ППО-та по месторабота.
Това е по-лошо и от времето на социализма, защото чрез преки зависимости много по-лесно се принуждават хората да взимат политически решения под риск за загуба на работата си.
От Брюксел пристигна още един тревожен сигнал, който сериозно може да повлияе на влизането ни в еврозоната: нито една страна не е имала толкова нисък БВП на глава от населението при приемане на еврото, колкото България.
ГЕРБ извади късмет, че още с идването си на власт започнаха да текат парите по европрограмите от Брюксел, от които основно зависи икономиката ни. Липсата на правов ред позволи да се появят понятия като „такса успех“ и други способи за усвояване на тези средства и за получаване на обществени поръчки. Понеже започнахме с аналогиите, както кранчето от СИВ прекъсна към края на реалния социализъм, така и кранчето от ЕС може да спре сега. Средствата се отпускат като инвестиции за модернизации на икономиките, а не за раздаване. Европейските данъкоплатци няма дълго да позволяват изработените от тях пари да отиват в джобовете на български измамници. Освен това, европейците трудно се примиряват и с нашите ниски преки данъци. Лично Саркози ми е казвал, че Франция не е съгласна България да има 10% плосък данък, защото по този начин можем да привлечем техни инвеститори и работна ръка, което е неприемливо за френските избиратели. Отговорих му, че ползваме тези преференции с цел сближаване, защото нямаме други конкурентни предимства. Само че цитираните цифри за 10-годишния период на Борисов показват, че такова сближаване ни най-малко не се е получило.
Правилното разбиране е за догонващо развитие, а не за някакъв имагинерен ръст.
За да можем да се сближим ние трябва да бягаме доста по-бързо от тях.
Намирате ли връзка между наскоро изтегленият 5-милиарден държавен заем и опасенията за спиране на брюкселското кранче, нещо като натрупване на резервни „мазнинки“? Никой не обясни целевото предназначение на този заем, още повече, че държавата разполага и с 9 млрд. лв. резерв.
Предназначението на заема би могло да бъде много важно. Ще дам пример с Хърватия. Там изтеглиха огромен инвестиционен заем за много дълъг период, но построиха всичките си магистрали. При това – с истински международен търг и с участието на най-добрите изпълнители. Тогава има смисъл. С такива заеми могат да се оправят всички пътища в страната, всички болници и училища, водопроводи, канализации и енергийна инфраструктура. На практика такова нещо не се случва в България. Съмненията на хората са основателни.
Ако минем между капките в Брюксел, в дългосрочен план се очертават около 60 млрд. лв., с които икономиката ни може да бъде преустроена изцяло. Но в Европа се говори за зелена енергетика, дигитализация и изкуствен интелект, а у нас – за саниране на блокове и рециклиране на въглищна енергетика.
Покрай вирусната криза се видя в какво състояние на българските болници – течащи тавани, олющени стени, липса на мивки и тоалетни. Гротеска. Не съм против санирането, но едва ли точно то е приоритетът на държавата, още повече, че задоволява частни, а не обществени интереси. За миналата година 1.5 млрд. лв. бяха предвидени за саниране, а 15 млн. лв. – за капиталови разходи за болници! Тези цифри ярко илюстрират приоритетите на правителството.
В рационална перспектива и в търсене на догонването, какви стъпки могат да доведат до икономическо ускорение?
Преди експертизата върви политиката, стратегията. Отговорът ми е в две думи: инвестици и иновации. Само те могат да доведат със себе си догонваща икономика. Ако погледнем онези 1.1 млрд. за преодоляване на корона кризата, ще видим какво е насочено по двете теми. За подкрепа на инвестиции е предвидена „колосалната“ сума от 9 млн. лева. Що се отнася до иновациите, те се правят тук и сега, а не се държат по чекмеджета като нефинансирани проекти.
При това положение каква е оценката ви за работата на трите кабинета „Борисов“, от гледна точка на икономиката и социалната система?
Казах го и в началото – това беше политика на застой, която е обречена на провал.
Разговора води: Емил Янев
