От години насам е ясен фактът, че в малките населени места в страната липсват аптеки. Това е така, защото те се откриват приоритетно в големите градове, докато по селата хората се чудят как да си купят лекарства. Всъщност през последните няколко години непрекъснато са се правили опити за либерализация на правилата за продажба на лекарства, за да генерират по-големи печалби.
Подобно нещо се случва и сега. Правителтвото подписа меморандум с фирма „Пос Фарма", която ще получи държавна помощ от над 350 хил. лв. и съдействие за всички нужни регистрации и разрешителни, за да реализира проекта си със 120 вендинг машини за лекарства в страната и кол център с 50 фармацевти. Новоизгралязата компанията "Пос Фарма", създадена през 2019 г. с капитал от 180 000 лв. и предмет на дейност търговия с лекарства ще инвестира 20 млн. лв. в проекта. По-голямата част от парите от държавната подкрепа– 230 хил., ще са за частично възстановяване на разходите за здравни и пенсионни осигуровки, а останалите средства от 125 хил. лв. ще са за обучение на служителите. Предвидените приходи от фирмата за пет години са в размер на 20.88 млн. лв. Според меморандума за целта ще се създаде и междуведомствена работна група.
Проучванията на фирмата са показали, че сега снабдяването е недостатъчно в 4569 населени места с над 1.4 млн. души. Продажбата на медикаментите ще става успоредно и с консултации по телефона, както и със събирането на база данни за здравословното състояние на клиентите.
Ето това е проект, но с куп неудобни въпроси.
От меморандума не става ясно дали от компанията няма да поискат и промяна в нормативната уредба, така че в машините да се продават всички медикаменти, а не само тези без рецепта, както е позволено в момента. В чл. 234, ал.1 от Закона за лекарствените е въведен принципът, че продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена, освен на лекарствени продукти, посочени в списък, определен в Наредба 28 от 2008 за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. За да се осигури безопасност на пациентите в този списък попадат само лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание (без рецепта).
А някой замислял ли се е доколко законови са телефонните консултации с фармацевт, защото към момента те не са изрично регламентирани никъде.
Най-голямата въпросителна обаче е, защо определена фирма ще получи държавна помощ, след като на пазара има и други, които монтират вендинг машини с лекарства.
Към проекта липсва каквато и да е била оценка на въздействието върху сегашното състояние на фармацевтичния пазар, както и на достъпа на пациентите до лекарства липсва. Именно всички тези неизвестни, както и липсата на обществено обсъждане разбуни духовете както и на обществото, така и на Българския фармацевтичен съюз, който поиска ясното от институциите. Е, засега такава няма.
На теория отпускането на лекарства по лекарско предписание чрез автомати и диспенсъри не съществува в Европейския съюз.
Но да оставим настрана купищата неудобни въпрос и да погледнем реално към това, че предложението за вендинг машини проби своя път още през юли, когато с новините в духа на последните няколко месеца на пандемия и протести в сянка остана един проблем –
схемата с филиали на аптеки в селата бе отхвърлена.
Депутатите отхвърлиха възможността аптеките да разкриват филиали на местата с недостиг на фармацевтично обслужване и лекарства. Това стана при гласуване на второ четене на Закона за измененията и допълненията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в парламентарната здравна комисия.
Една от причините бе липсата на достатъчно критерии, които да гарантират, че такива филиали няма да се разкриват на места, на които вече има аптека. От Българския фармацевтичен съюз одобриха решението на депутатите. Исканията на съюза бяха филиали да се разкриват там където аптека не съществува и те да работят два пъти седмично или на четири часа, защото няма кой да поддържа аптека на пълно работно време в едно населено място с 500 жители. В така направените в Закона предложения обаче такова изискване всъщност нямаше. И така на практика щяха да цъфнат аптечни филиали навсякъде.
Оказва се, че чрез аптечни филиали се задоволяват нуждите на гражданите в много европейски страни. В Германия например всяка аптека може да има до три филиала в района на аптеката, а в Дания филиалите могат да са до осем, като Националното здравно бюро дори може да задължи аптека да отвори филиал в дадено населено място. Добрият пример е последван и от Латвия и Естония, където са позволени филиалите на аптеките в населени места с под 4 хил. жители.
Така докато управляващите умуват, какво да предложат, примат и как точно да си омесят питката,
електронното здравеопазване буксува.
Срокът за електронно здравеопазване непрекъснато се удължава, а това продължава вече 15 години.
Кратка хронология на обещанията:
"Ще направя нужното в 2015 г. всички да имаме електронно досие, електронна здравна карта и електронна рецепта”, Петър Москов, новоизбран здравен министър
"Вероятно до края на годината ще има електронна рецепта", март, 2019 г., Кирил Ананиев, здравен министър
"Електронната рецепта ще е готова до края на годината", август, 2020, Костадин Ангелов, здравен министър
Проектът с бюджет от 12 млн. лв. по програма "Добро управление" бе планиран да приключи до декември 2018 г. Това, разбира се, не се случи, а хоризонтът за изпълнение на системите и подсистемите в завършен вид сега се отлага за 2022 г.
Иначе амбициите са големи. До 2030 година ще бъдат разработени интегриран електронен портал и приложение за гражданите, предоставящи централизирани услуги за електронно здравеопазване, включително здравна информационна система, здравен профил и мониторинг на състоянието, телемедицина, лекарствени предписания и административни услуги.
Освен това до 2030-та година всички аптеки у нас трябва да имат внедрена е-рецепта, а лечебните заведения за извънболнична помощ, които позволяват записване за преглед онлайн, в момента са едва 15%, но след 10 години всички би трябвало да го правят. До 2030 година също така всички болници трябва да имат достъп до медицинското досие на пациента.
Това се случва докато държавата се чуди как да угоди на този ли онзи, а адекватното решение няма.
