Министерският съвет одобри на днешното си заседание българската позиция за участие в неформалната среща на министрите на околната среда на ЕС, която ще се проведе на 30 септември и 1 октомври в Берлин.
Министрите ще обсъдят дали проектът на Глобална рамка за биологично разнообразие след 2020 г., която предстои да бъде приета от 15-тото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологично разнообразие (2021 г., Кунмин, Китай), съдържа необходимите мерки в отговор на пандемията, причинена от COVID-19. Обект на дискусия ще бъдат и мерките за намаляване на риска от бъдещи пандемии.
Тема на дискусията ще бъде и приетото на 17 септември т.г. от ЕК Съобщение „Засилване на климатичната амбиция на Европа до 2030 г. – Инвестиране в климатично-неутрално бъдеще“ и придружаващата го оценка на въздействието. България вече заяви своята подкрепа за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепя визията, че грижата за околната среда и климата трябва да са неизменна част от мерките за възстановяването на Европа от кризата, която пандемията причини и продължава да задълбочава. На мнение сме, че водещите принципи и сега, наред с екологичните ни цели, трябва да бъдат запазване на конкурентоспособността, икономическия растеж и социалното благополучие във всички държави членки.
В същото време, следва да се има предвид, че Заключенията на Европейския Съвет от декември 2019 г. третират целта на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. в пакет с „улесняваща рамка“, която трябва да позволи запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия, да гарантира справедлив и социално-балансиран преход с отчитане на националните особености, спазване на принципа за технологична неутралност и правото на държавите да определят своя енергиен микс. Ползите и предизвикателствата от трансформацията трябва да бъдат равно разпределени между държавите членки, като се поощрява и засилва кохезията между страните. Изключително важно е думите „никой няма да бъде изоставен“ да се превърнат в дела, в законодателство, което да даде сигурност на всички държави и европейски граждани, че нуждите им за достоен живот и работа са гарантирани.
Какво предлага ЕС?
През ноември 2019 г. Европейската комисия представи Зеления пакт – водеща инициатива за превръщане на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме всякакъв евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглероден диоксид – такива са почвите, горите и океаните.
Проблемът е, че естествените системи не могат да се справят със сегашното ниво на емисии. По оценки те абсорбират между 9,5 и 11 гигатона въглероден диоксид годишно. Причинените от хората емисии достигнаха 37,1 гигатона през 2017 г.
Въпреки че се работи за изграждането на инсталации за изтегляне на въглеродни емисии от атмосферата, за момента те не могат да достигнат мащаб, който да допринесе реално в борбата срещу глобалното затопляне. Допълнителен проблем е, че горите и другите естествени системи за абсорбиране са ефективни, само ако те бъдат поддържани. Горските пожари, дърводобивът и изсичането на гори ни отдалечават от въглеродната неутралност.
Комисията по околна среда в Европарламента иска и отделните страни в ЕС да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Според депутатите след 2050 г. трябва да се абсорбират повече емисии, отколкото се произвеждат. Освен това всички преки или непреки субсидии за добива на въглища и други изкопаеми горива трябва да бъдат преустановени до 2025 г..
Парламентът ще гласува по законодателния акт за климата на пленарната сесия от 5 до 8 октомври, след което ще започне преговори по темата със Съвета.
