Кампанията за избиране на президент на Съединените щати навлезе в решителния си етап. Едва ли някога американското общество е било толкова разделено и поляризирано, както сега – в подкрепата си към сегашния президент Доналд Тръмп и претендента за мястото му – Джо Байдън. Да се говори за феърплей, когато залогът е толкова висок, по принцип е безсмислено, но в тазгодишната кампания двамата конкуренти дори и привидно не се преструват, че се съобразяват с някакви правила.
Изпълнени с обиди, подигравки и лични нападки, първите телевизионни дебати между Тръмп и Байдън не успяха да опазят дори привидно тържествеността, съпътстваща традиционно тази процедура от американския политически живот. Остротата на езика и взаимните обвинения винаги са били част от тях, но това, което американските зрители видяха вечерта на 29 септември в Кливланд, не бе нито разговор, нито спор – а хаотичен спектакъл, в който емоциите взеха връх над аргументите.
Основният принос за това, разбира се, принадлежеше на Доналд Тръмп. Изоставащ с шест пункта в допитванията сред избирателите и изправен пред последна възможност да обърне нещата, Тръмп влезе в дебата с Джо Байдън с ясната стратегия нещата да се случат именно по този начин, като
спорът с аргументи бъде елиминиран
за сметка на емоциите.
Този подход не е нов за него. През 2015-а и 2016-а, когато по време на номинациите на президентски кандидат от Републиканската партия беше изправен пред огромно море от конкуренти, Тръмп пак прибягваше до театрални номера и обидни прякори, подхващаше популистки теми като тази за имиграцията, за да се постави в центъра на всеки дебат. От началото до края той водеше в допитванията и накрая взе републиканската номинация.
През есента на 2016-а той ловко употреби срещу Хилари Клинтън проблемите с имиграцията, търговията и въведената от Барак Обама здравна система ("Обамакеър"), съчетани с лични обвинения в корупция. Тази формула му осигури победа по брой гласове в електоралната колегия благодарение на това, че спечели в три щата от Средния запад – Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган – които традиционно подкрепяха демократите на президентски избори.
Участията му в тогавашните дебати също бяха изпълнени със съмнителни твърдения, обидни лични нападки и стратегическо планирано разстройване на общоприети процедури. Тръмп обаче винаги имаше основно послание, върху което се е опрял, както и добре подбрани аргументи срещу опонентите си.
Сблъсъкът във вторник бе различен по няколко причини
На първо място, Тръмп, който преди бе наистина майстор на простите и убедителни политически послания, сега като че ли не разполага с такова. През 2016-а той имаше четири главни опорни точки: имиграцията, търговията, "Обамакеър" и корупцията. Лозунгите му бяха ефективни: "Да направим Америка отново велика", "Изградете стената". Но какво е посланието му за 2020-а? В момента президентът не е представил законодателни промени, които да се опита да прокара в Конгреса на САЩ. Неотдавна "Ню Йорк таймс" го попита какво смята да прави през втория си мандат, ако бъде преизбран, и той отговори, че в плановете му влизат намаляване на регулации и данъци, назначаване на консервативни съдии във Върховния съд, засилване на граничния контрол. Но от вестника, който не е добронамерен към Тръмп, направиха запис на затруднените му отговори и го пуснаха в разпространение. "Така че аз мисля, мисля, че трябва, мисля, че ще е много, много здраво, ние ще продължим това, което вършехме досега, ще заздравим направеното, а имаме и други неща, които искаме да свършим", гласяха думите на президента – веднага подложени на присмех.
Кампанията на Тръмп, разбира се, е представила дневен ред и за втория му мандат, съчетаващ големи амбиции – "Да създадем 10 милиона нови работни места за 10 месеца", "Да изкореним Ковид-19", и послания, звучащи добре в консервативните уши – като призива да се въведе в училищата изучаване на "американската изключителност". Там е работата обаче, че самият президент не изглежда достатъчно убеден при представянето на целите си.
През 2016-а той разполагаше с
ясна база за атака срещу Хилари Клинтън:
тя е корумпиран представител на вашингтонския политически елит и той ще я изпрати в затвора, щом стане президент. Със забележителна последователност Тръмп обсъждаше проявеното от нея коварство при унищожаването на личните й имейли.
Байдън обаче се оказа по-изплъзваща се мишена. Един път той е "Сънливият Джо". Друг път е опасен радикал. Когато кампанията от 2016-а беше на същия етап като сегашната, Клинтън вече беше станала омразна фигура за твърдите поддръжници на Тръмп. Същите те тази година обаче не изглежда да изпитват подобна неприязън към бившия вицепрезидент.
И най-накрая – през 2020-а Тръмп носи товара от последните четири години. Популярността му бе ниска през целия му мандат, дори и в най-силните дни на икономически бум. Посланието, благодарение на което той влезе в Белия дом – че е човек от народа, който ще се пребори с корумпирания елит – не може да бъде осребрявано до безкрай, а с ново, също толкова убедително послание той не разполага.
Затова и като че ли той нямаше друг избор, освен да се опре на тактиката на умишлено превръщане на предизборния дебат в хаотичен сблъсък – в която дисциплина е наистина силен.
Според някои наблюдатели
Байдън му е нанесъл тежки удари,
подемайки темите за лошото му справяне с коронавирусната епидемия, за икономиката и здравеопазването като цяло и в частност – за ефекта от унищожаването на "Обамакеър". Истината обаче е, че Байдън не контролираше ситуацията в залата, а ако на негово място беше някой представител на демократите с по-пъргав ум, той би могъл да нанесе съкрушително поражение на Тръмп (Бърни Сандърс би анихилирал Тръмп, обадиха се веднага леви коментатори).
Затова може и да се приеме, че предвид качествата на противника си ("Сънливия Джо") Тръмп бе избрал най-подходящата за себе си тактика. Предстоят обаче още два кандидатпрезидентски сблъсъка преди решителното гласуване на 3 ноември – на 15 октомври в Маями и на 22 октомври в Нашвил. На тях Байдън може да се опита да избере тактика, която по-добре да неутрализира Тръмп, или да се придържа към сегашното си поведение, смятайки го за печелившо. Но също е добре известно, че и стопанинът на Белия дом е майстор на изненадите. Освен това той разполага с ресурса на цялата държавна машина, което може да му даде възможност в следващите седмици да поднесе на американския народ новини, които да наклонят везната в негова полза. Рано е Тръмп да бъде отписван.
