Ако трябва да разсъждаваме от гледна точка на т. нар. обективна истина, първият доклад на Еврокомисията за върховенството на закона в България е голям резил за управляващите. Няма какво да се лъжем: откакто преди 14 години ни „обзаведоха“ с печално известния Механизъм за сътрудничество и проверка, нещата не са мръднали и на йота в правилната посока.
Да, промени има и то много. Някой от тях са смислени, други – повече от абсурдни. Но като цяло, съдебната реформа си остава вдигната на трупчета, а т. нар. отговорни институции продължават да се хвалят с откровена козметика.
Крайният резултат е смешен и тъжен: хвалим се, че сме отслабнали и сме натрупали мускулна маса чрез фотоепилация и ботокс по устните и челата.
Припомняме накратко констатациите в българския доклад:
– не са приключили законодателните процедури, свързани ефективната отчетност на главния прокурор;
– липсва механизъм, по който на главния прокурор да бъде търсена и наказателна отговорност;
– Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е неефективен и съществуват предпоставки за политическо вмешателство в работата му;
– антикорупционните служби не са независими, обективни и безпристрастни;
– липсват влезли в сила ефективни присъди за корупция на високо равнище;
– липсва защита на журналистите от политическа намеса, съществуват доказателства за тесни връзки между ключови политически играчи и медии, не съществуват правила за прозрачно финансиране и разпределяне на държавни средства за издръжката на медиите.
И… всички се зарадваха. На себе си, естествено!
Според ГЕРБ докладът бил обективен и справедлив. „ЕК отчита положително и обективно действията на българското правителство“, заяви правосъдният министър Десислава Ахладова и обясни, че между пожеланията на комисията и приоритетите на правителството имало пълно съвпадение.
На същото мнение е и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова: „Това е може би първият доклад, който е обективен и доста положителен. ЕК акцентира върху всичко, което е постигнала българската държава, не само българското правителство…“
Президентът Румен Радев обобщи ситуацията лаконично: „Че аз тези констатации ги правя отдавна, закъсняха!“
Очаквана бе и оценката на БСП, изречена на глас от Крум Зарков: „Това е доклад и за изгубеното време, тъй като поне от 4 години насам тежките критики отправени в него са издигани няколко пъти от БСП. Включително и във вотове на недоверие по отношение на пълния провал в борбата с корупцията и гарантиране на върховенството на закона.“
Ако не бяхме възпитани, щяхме да посъветваме и управляващи, и опозиция да си съберат парцалките, да си ни върнат куклите и да си заминат по родните си места. Авторите на доклада за България, както и техните началници в Европейската комисия – също.
Причината е елементарна: всички тези констатации са вехти като смъртта. И не само фигурират още в първия мониторингов доклад на ЕК за България през 1999 г., но са гръбнака на всички останали годишни доклади до влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 година. А след това – и на „четивата“, писани и публикувани по линия на Механизма за сътрудничество и проверка.
Ето защо силно препоръчваме на надзорниците ни в Брюксел следното: ако не искат да се докарат до дерджето на българските управници, т.е. да бъдат освриквани и осмивани, а накрая – изгонени от кабинетите си с камъни и яйца, да кажат истината и да престанат да замитат собствената си заслуга за българския правосъден провал.
Тежко и трудно решение ще е, но така се прави: никой не лекува цирей с аспирин, компреси с оцет и киснене на краката в гореща вода. Лечението е скалпел и рязане на дълбоко.
Рецептата отлежава в архивите на Европейската сметна палата и финансовите служби на Европейската комисия. А разчитането й е елементарно: колко пари е получила България от Брюксел, откакто през 1992-1993 г. започна работата за „уреждане“ на пълноправното ни членство в ЕС, и какво е направено с тези пари?
Ако става дума за 15-20 милиона, работата е ясна: инвестирани са жълти европейски стотинки, отчетено е калпаво балканско качество.
Ако става дума обаче за 450-500 милиона евро (в най-добрия случай), работата започва да изглежда по съвършено различен начин. И да клони към организирана престъпна дейност с международен привкус.
Едва ли някой помни, но през 2006-2007 г., докато Брюксел умуваше дали да не отложи влизането ни в Общия европейски дом, или пък да ни пусне, но с правосъдна предпазна клауза на шията, от едно западноевропейско посолство в София излетя „блага“ вест: по време на предприсъединителния процес (2001-2005 г.), Брюксел е инвестирал в българската съдебна реформа 250 млн. евро…
Многоточието не е случайно, защото това беше „благата вест“. Без коментари, без емоции, без обвинения. Дипломатично някак – хем да се знае, хем да няма обидени.
За никого обаче не беше тайна, че срещу тези 250 млн. евро Брюксел получи… едно голямо нищо: нито един работещ закон, нито една работеща институция, тежко нереформирано юридическо образование, необратимо политизирана съдебна власт!
Така че, ако и ние трябва да си кажем думата по повод доклада на ЕК за върховенството на закона в България, ситуацията е следната: ако СДС, НДСВ, ДПС и БСП бяха изпълнили задълженията си честно (към българския народ) и коректно (към европейските партньори), този разговор нямаше да го водим.
Или щяхме да го водим, но в друга посока – каква прекрасно уредена България е заварил през 2009 г. Бойко Борисов и как само за две петилетки той и хунвейбините му я сринаха до основи.
Ами да я отворим тази страница, какво толкоз…
