Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 г. и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 г. и 2040 г. В сряда Парламентът прие мандата за преговори по законодателството на ЕС в областта на климата с 392 гласа „за“, 161 гласа „против“ и 142 гласа „въздържал се“.
Новото законодателство има за цел да превърне политическото обещание за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение. То също така ще предостави на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят за извършването на прехода.
Евродепутатите настояват както ЕС като цяло, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г., като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“. Те също така призовават за достатъчно финансиране за постигането на тази цел. Те искат Комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, „траекторията“ на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. „Траекторията“ ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.
Евродепутатите искат също така да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) — независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.
В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо равнището през 1990 г. Неотдавна Комисията предложи увеличение на целевото намаление до „поне 55%“ в изменено предложение за законодателство на ЕС в областта на климата. Евродепутатите „вдигнаха летвата“ по-високо, като призоваха за намаление с 60% към 2030 г., като добавят, че националните цели трябва да се увеличават по икономически ефективен и справедлив начин. Те също така искат Комисията да предложи междинна цел за 2040 г., след като се направи оценка на въздействието, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне целта си за 2050 г.
"ЕС и държавите членки трябва да прекратят и всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г.", казват евродепутатите, като същевременно подчертават необходимостта от продължаване на усилията за борба с енергийната бедност.
Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.
Със свое решение от 2019 г. Европейският съвет одобри целта да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Решението беше последвано през март 2020 г. от предложение на Комисията за законодателство на ЕС в областта на климата, което поставя постигането на тази цел като правно изискване. Парламентът играе важна роля в застъпничеството за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата. На 28 ноември 2019 г. той обяви извънредно положение в областта на климата.
Фондът за справедлив преход
Членовете на Европейския парламент са готови да започнат преговори със Съвета на ЕС за създаване на Фонда за справедлив преход с цел смекчаване на социалното въздействие от преминаването към зелена икономика. Парламентът настоя за значително увеличение на средствата за ФСП от бюджета на ЕС за 2021—2027 (25 млрд. евро по цени от 2018, при положение, че предложението на Комисията беше за 11 млрд. евро, а Европейският съвет договори намаление до 7,5 млрд. евро). Тази сума следва да бъде допълнена с 32 млрд. евро по текущи цени, които ще бъдат отпуснати по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване.
Фондът ще инвестира в производствени инвестиции в малки и средни предприятия, научни изследвания и иновации, внедряване на технологии за чиста енергия на приемлива цена, намаляване на емисиите, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, цифровизация и цифрова свързаност, възстановяване и рехабилитация на земи, проекти за промяна на ползването на обекти, кръгова икономика (намаляване на отпадъците, ефективност на ресурсите, повторна употреба, ремонт и рециклиране), повишаване на квалификацията и преквалификация на работници и съдействие на търсещите работа.
Всички страни членки ще имат достъп до финансиране, но акцентът ще бъде върху регионите, които са изправени пред най-големи предизвикателства: региони, които използват интензивно изкопаеми горива (въглища, торф и шистов газ). Благосъстоянието на страната също ще бъде взето предвид.
