Не е твое това, което имаш, а това, което даваш. Често си спомням тези думи , казани от една възрастна жена от Родопите в едно телевизионно предаване. Сама, високо в планината, без радио и телевизия, живееща с още няколкото човека, останали в това село, забравена от власт и Бог, тя е запазила човешкото в себе си. И е готова да сподели всичко, което има, колкото и да е малко, защото така е правилно и така постъпват човеците.
Често спорим с приятели, че всъщност не ни управляват българи и затова е така трагично положението у нас.
Страшното е, че властимащите (каква странна дума) не разсъждават като българи и не милеят за това райско място.
Те не разсъждават и като държавници – управляват ден за ден, защото на следващите избори може да загубят властта и благинките, които тя носи. И това важи за всички управляващи – не само за днешните, но и за всички преди тях. А сигурно ще е така и за тези, които ще дойдат след това. За наше съжаление все правим грешния избор или пък избираме онзи, който най-добре успее да опакова примамливо… собствените ни въжделения.
Това, че името ти съвпада с българската именна традиция, не те прави българин. Така мисля аз. И си мисля още за хилядите чужденци – чехи, поляци, австрийци, германци, италианци, дошли у нас след Освобождението през 1878 г. и помогнали за изграждането на нова модерна България.
А още по-лошо става, когато си готов да следваш какви ли не указания отвсякъде – само и само да останеш във властта и да издоиш държавата с мисълта за няколко поколения след теб.
Как да си обясним това престараване на всички управляващи в прилагането на различните европейски директиви и налагането на неизпълними изисквания, например, при кандидатстването за получаване на подкрепа от някой европейски фонд. И винаги оправданието е: "Ами така изискват от Европейския съюз" или "Така казаха от ЕС". И така обричаш хората и бизнеса в България на неизпълними опити да достигнем онези, които постоянно ни ги дават за пример.
И това при положение, че парите ги има и всеки българин с добър проект може да участва в разпределението им или когато се нуждае от подкрепа в кризисна ситуация.
Очевидно е, че управляващите от какъвто и цвят да са, го правят, защото не са българи и трябва да угодят на някого – да ни няма, да сме зле или да работим някъде навън, но не и за себе си в България. Не по-добър обаче е и другият възможен извод – че създават пречки, защото те са некадърни и толкова умеят. Явно се оказва, че невършенето на работа е по-добър вариант от това да "блеснеш" с лошо свършена работа.
Как да си обясним например факта, че години наред вече българските животновъди са принудени да плащат данък върху европейските субсидии, които получават. Още повече, че тези пари не са от трудови доходи или някаква друга търговска дейност, а са подкрепа и помощ в това, което вършиш. В много страни няма такова облагане. А е известно и това, че много държави дотират своето селско стопанство и това ги прави още по-конкурентоспособни (като оставим настрана и доброто качество на стоките им). У нас не се прави това, защото "ЕС не разрешава", но пък се правят много други неща, които ЕС също не одобрява, но често прощава.
Стотици, дори хиляди, примери могат да се разкажат от всеки един от нас. Явно ценим повече удобството, уюта и комфорта и вече не разсъждаваме трезво, дори когато ни "поканят" да кажем своето мнение на парламентарни или местни избори. Когато сме сами (пред съвестта си и децата си) в "тъмната стаичка".
