Мнозинството спаси председателя на парламента Цвета Караянчева от предсрочно отстраняване. Шефката на парламента, която с всяко свое изказване предизвикваше нова вълна на обществено недоволство, отърва кожата и остана на поста "Председател на Народното събрание". Дебатите в пленарна зала бяха от същия калибър – позорни, смешни и дребнави. И това беше прекрасно, защото доказаха, че не само тя трябва да си ходи…
Обиди на база сексуална ориентация, връщане в началото на прехода, подмятания на лична основа и глупави предложения подмениха същината на обсъждането. Стигна се до това близо час да бъде нищен казуса за една изчезнала папка, а заместник-председател на парламента да се оплаква, че не може да си намери очилата.
Колкото и да изгаряха от желание да изрецитират "телефонния" епитет, лепнат на Караянчевасе от неизвестен мъж, чиито глас адски много прилича на премиерския, депутатите от левицата и ДПС все пак устискаха и не ги изрецитираха от парламентарната трибуна. Друг е въпросът, че точно заради този епитет, парламентарният шеф отдавна трябваше да е бивш…
Изродилият се дебат, на фона на цялостната политическа картина в страната и сринатото доверие в парламента, ясно показа, че законодателната власт е абсолютен придатък на кабинета "Борисов". Всеки напън на опозицията да се противопостави на решение на управляващите бива туширано в зародиш.
ГЕРБ обвинява левицата, че е свила папка с изказването на техния депутат Спас Гърневски.
Представители на двете групи стигат до физическа саморазправа.
С това горе-долу ще бъде запомнен денят, в който се решаваше съдбата на Цвета Караянчева. Както и с репликата "В парламента се краде!", защото… кой ли да обясни на неизкушения гражданин какво друго се прави там? И, ако има кой, защо не го е направил вече три десетилетия?
Жената, която се обръща към българските граждани с думите "Ходи пеша, бе", само защото не харесват Борисов, оцеля като председател на парламента. Заедно с целия парламент, между другото. Защото, поне засега, само един гняв народен не стига за третата оставка на ГЕРБ и лидера му. Или на лидера и партията му, което по-скоро е вярното.
Истината е по средата, бил казал някога народа. Нищо подобно. Днешната парламентарна "среда" по-скоро споделя амбициите на актуалната партия кърмилница.
Според групата на Обединените (уж) патриоти, Караянчева не трябва да си ходи, защото нищо не е била откраднала. Тя дори бе обявена за мъченица. Ако това вече е единствена и достатъчна причина за оставане на даден парламентарен пост, чудно защо ли ВМРО още са в парламента и правителството, след като техни кадри вече са подсъдими за организирана престъпна дейност на тема "Български документи за самоличност"?
Другото обаче е по-важно. По силата на каква логика патриотите, чиито деди са вадили ножове и са натискали спусъци в името на честта и достойнството си, изведнъж обърнаха заветите им с хастара наопаки. И не посъветваха Караянчева да защити честа и достойнството си като сама подаде оставка, след като шефът й я е нарекъл… еди как си!
Що за стоик трябва да си, за да търпиш среднощното презрение на "Началството"? И що за мазохисти трябва да колегите ти по партия, след като нито един от тях не дръзна да хвърли оставка в знак на гражданска солидарност?
"Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне!", написа преди 137 години Дядо Вазов. Явно мъченицата си е учила уроците по българска литература в средното школо, защото днес и тя така, макар и със собствен почерк, успешно успя да интерпретира класика: на няколко пъти й се е искало да изчезне от белия свят или да скочи от някоя канара, но… не би! Остава на бойния си пост, за да докаже силата на жените в политиката…
За нейно най-голямо съжаление, подобни себеотрицателни примери в дясното политическо пространство няма. И никога не е имало, защото там подобни проблеми се решават по два стандартни начина – с оставка или с дуло до слепоочието.
Пътеводните примери са запазена марка за обитателите на левичарите и ултралевичарите. Примерите са стотици, но и един ни стига – Матросов на амбразурата, нищо че е от мъжки пол!
И така… съвсем естествено и неусетно стигнахме и до другия европейски "кокоши трън" в петата на управляващите – Истанбулската конвенция и категоричното нежелание да управляващи и опозиция тя да бъде ратифицирана.
Нищо общо няма това с джендърите, гейовете и транссексуалните. Ама има много общо с поведението на премиера слънце и отношението му към колежките – нелепи епитети, щипане по бузите, целуване по главата, дърпане на уши… А като прибавим тук и емблематичните вече мисирки", работата е ясна: ако в България важаха западноевропейските и норми на поведение, Бат' ни Бойко отдавна трябваше да си е подал оставката като сексист, за сексуален тормоз на публично място и презрително демонстриран мачизъм. Ама на – тук е така: фарс или… винаги още срамота (да ни прощава Маркес)!
Толкоз с причините за лиричните отклонения, защото утре те ще бъдат забравени от всички и завинаги. Ще остане само сухата статистика, която наистина е впечатляваща… като деликатното равновесие, което винаги е определяло съдбините на милата ни татковина: 97 гласа "За" предсрочното освобождаване на Караянчева, 126 гласа "Против".
"Не съм безгрешна! Мотивите за оставката ми са от девет кладенеца вода, а доверието на кърджалийци ще го измерим на изборите след 6 месеца", заяви Мъченицата след гласуването.
Театрото продължава. Дали ще е комедия от грешки или опера за три гроша – кой, кой да ти каже? Той си кара джиплето и подсвирква си даже…
