Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Плъзна слух зад Океана, че скоро, при това преди изборите, ще има сделка между демократи и републиканци за нови финансови стимули за подпомагане на икономиката на САЩ. Очакванията са огромни финансови средства буквално да се изсипят на щатския междубанков паричен пазар. А проучванията сочат Джо Байдън като най-вероятния победител в надпреварата за Овалния кабинет.
Движението на книжата беше под преса и от предположението, че Brexit сделка все пак ще има. Носеше се и мълвата, че много книжа, макар и с не толкова добър рейтинг, са излезли на дълговия пазар. Това предположение подхранва опасенията, че много от тези нови заеми може в близко бъдеще да станат невъзвръщаеми и от това да последват верижни банкрути.
Очакванията са за засилване на пресата на върлуващия Covid-19, което ще доведе до допълнително влошаване на и без това лошите икономически показатели на световната икономика.
Както се вижда – всичко опира до предположения, пред които и фактите мълчат. Слуховете напълно обсебиха пазарите на държавни ценни книжа, в резултат на което 10-годишни държавни облигационни емисии бяха продадени и доходността им се повиши с 8 базисни точки за американските и 3 базисни точки за немските книжа. Щатските дори надскочиха 0.81% годишна доходност, която не е достигана от началото на юни тази година.
Продадени бяха и корпоративните книжа. Ето защо борсовите индекси се оцветиха в червено. Американският Dow Jones Industrial Average се понижи с 1.3% за последната една седмица, а немският DAX – с 3.6% на седмична база. Нефтът от сорт Brent поевтиня с 3.7%, а алуминият – с 1.3% за последните пет работни дни.
На този фон поведението на държавните еврооблигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа беше миксирано, но като цяло те запазиха позициите си. Книжата на Румъния и Полша бяха продадени и цените им се понижиха минимално съответно с по 15 и 5 евроцента. Тези на Унгария и Чехия поскъпнаха с по 5 и 15 евроцента.
Българските еврооблигации като цяло запазиха неутралитет. Цените им се задържаха на нивата отпреди седмица, с изключение на най-дългосрочната емисия с падеж през 2050 година. Тя поскъпна с 50 цента и доходността й се понижи с 2 базисни точки за последната седмица- до 1.41% на годишна база. Цените на останалите ни емисии – с падежи през 2035 г., 2030 г., 2028 г. и 2027 г., се запазиха почти без изменение, както и доходността им, която е съответно 0.94%, 0.36%, 0.1% и 0.01% годишно. По-краткосрочните ни емисии – с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. продължават да се котират на отрицателна територия и са минус 0.21%, минус 0.27% и минус 0.41% на годишна база.
Министерството на финансите очаква спад на БВП на България за тази година от порядъка на едва 3%, – много по-малък , отколкото е средният за Европейския съюз.Но предвижданията също така сочат, че още в следващата година ръстът на икономиката ни ще достигне 2.5 процента. На този фон, и предвид факта, че събираемостта на данъчните приходи през изминалите години показваше прогресивно подобряване, очаквам бюджет 2021 да се направи в най-консервативния вариант. Това означава, че през следващата година отново ще станем свидетели на превишаване на приходите над разходите, следователно и на бюджетни излишъци. С една дума новите емисии от държавни ценни книжа ще бъдат силно лимитирани.











